Практическо ръководство за лична свобода част 1-ва
Препоръчва се на всички, които търсят себе си, на всички, които търсят пътя към щастието в живота си и всички тинейджъри.
ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Бъди безгрешен в словото си
ПЪРВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ е най-важното и същевременно най-трудно за спазване. Толкова е важно, че дори само чрез него ще успеете да се издигнете до онова равнище на сьществувание, което наричам земен рай.
Първото споразумение е: Бъди безгрешен в словото си. Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Защо словото? Вашето слово е силата, която трябва да създадете. Вашето слово е дар от самия Бог. В Евангелието от Йоана се казва следното за сътворението на света: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”.[1] Чрез словото изразявате съзидателната си сила. Именно чрез словото давате израз на всичко. Независимо на какъв език говорите, намеренията ви се осъществяват посредством словото. Онова, което сънувате, чувствате и представлявате, ще се прояви чрез словото.
Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила; това е мощта, която трябва да изразите и предадете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Вие можете да говорите. Кое друго животно на тази планета може да говори? Словото е най-могъщият инструмент, който притежавате като човешко същество; това е инструментът на магията. Но като меч с две остриета, вашето слово може да сътвори най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. Едното острие е злоупотребата със словото, която създава жив ад. Другото е безгрешността на словото, която ще сътвори само красота, любов и земен рай. В зависимост от употребата си словото може да ви освободи или да Ви зароби дори още повече. Цялата магия, която притежавате, се корени във вашето слово. То е бяла магия, а злоупотребата с него - черна магия.
Словото е толкова могъщо, че дори една-единствена дума може да промени или да унищожи живота на милиони хора. Преди години един германец манипулира чрез словото си цяла нация от извънредно интелигентни хора. Той ги поведе към световна война само посредством силата на своето слово. Убеди други да извършват най-ужасни жестокости. Чрез словото той активираше страха на хората и, като огромна експлозия, последваха убийства и войни по целия свят. Навсякъде по земята хората унищожаваха други хора, защото се бояха един от друг. Словото на Хитлер, почиващо върху породени от страха убеждения и споразумения, ще се помни за векове.
Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Вие засявате семенце, мисъл, и те растат. Словото е като семе, а човешкият ум е благодатна почва! Единственият проблем е, че твърде често това важи особено за семената на страха. Всеки човешки ум е плодороден, но само за семената, за които е подготвен. Важното е да разберем за кои семена е плодороден умът ни и да го подготвим да получи семената на любовта.
Вземете примера с Хитлер: той изпрати семената на страха и те пораснаха силни и доведоха до масово унищожение. Виждайки изумителната сила на словото, трябва да разберем каква мощ излиза от нашите уста. Семената на страха и съмнението в умовете ни могат да породят множество драматични събития. Словото е като заклинание и хората използват думите като зли магьосници, безразсъдно отправяйки заклинания един към друг.
Всеки човек е магьосник и може да направи магическо заклинание на някого чрез словото си или да го освободи от заклинание. Ние постоянно правим заклинания чрез мненията си. Пример: виждам приятел и изразявам току-що появило се в ума ми мнение. Казвам му: ,Дммм! Имаш вида на човек, които развива рак”. Ако се вслуша в думите ми и се съгласи, до една година той ще се разболее от рак. Такава е силата на словото.
В периода на опитомяването ни нашите родители, братя и сестри са изразявали мненията си за нас, без дори да се замислят. Ние сме приемали тези мнения и в резултат сме живели в страх, като този, че не ни бива в плуването или в спорта, или в писането. Някой изразява мнението си и заявява: „Виж колко е грозно това момиче!” Момичето го чува, приема, че е грозно и расте с мисълта за грозотата си. Няма никакво значение колко красиво може да е всъщност; докато спазва споразумението, то ще вярва, че е грозно. Магията тежи над него.
Привличайки вниманието ни, словото може да проникне в ума ни и да промени убежденията ни към по-добро или към по-лошо. Друг пример: вярвате, че сте глупави и сте го вярвали, откакто се помните. Това споразумение може да бъде много коварно и да ви принуждава да правите много неща само, за да докажете глупостта си. Правите нещо и си мислите: „Ще ми се да бях умен, но сигурно съм глупав, иначе не бих го направил”. Умът поема в стотици различни посоки и ние можем да прекараме дни в капана на убедеността в собствената си глупост.
После един ден някой привлича вниманието ви и, отново използвайки словото, ви дава да разберете, че не сте глупави. Вие вярвате на казаното от този човек и сключвате ново споразумение. В резултат на това вече не се чувствате глупави и не се държите като такива. И обратно, ако вярвате, че сте глупави и някой привлече вниманието ви и заяви: „Да, наистина си най-големият глупак, когото някога съм срещал”, споразумението се подсилва и става още по-могъщо.
Да видим какво означава думата безгрешност. Безгрешност означава „без грях”. Безгрешен[2] идва от латинското pecatus, което означава „грях”. Наставката im в “impeccable” означава „без”, значи смисълът на цялата дума е „без грях”. Религиите говорят за грях и грешници, но нека видим какво Всъщност означава да грешиш. Грях е всяка постъпка срещу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях. А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обратното. Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш срещу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш.
От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек може да извърши. Съгласно религиозната терминология себеотхвърлянето е „смъртен грях”, който води до смърт. Безупречността, от друга страна, утвърждава живота.
Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си срещу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре. Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.
Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общуването с вас и тогава ще бъда безгрешен в словото си, защото постъпката ми ще предизвика подобна реакция. Ако ви обичам, вие също ще ме обичате. Ако Ви оскърбя, вие ще ме оскърбите. Ако съм ви благодарен, вие също ще ми бъдете благодарни. Ако се държа егоистично спрямо вас, вие ще ми отвърнете със същото. Ако използвам словото, за да ви направя магия, вие също ще ми направите магия.
Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начинание, защото са ни учили да правим тъкмо обратното. Лъжата е нещо привично в общуването ни с другите и, което е още по-важно, със самите нас. Ние не сме безгрешни в словото.
Силата на словото се използва напълно злонамерено в ада. Използваме словото, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, използваме го и правилно, но не много често. Преди всичко използваме словото за разпръскването на личната си отрова - за изразяване на гняв, ревност, завист и омраза. Словото е чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез словото. Използваме го, за да подклаждаме омраза между расите, между хората, между семействата, между нациите.
Злоупотребяваме със словото твърде често и така създаваме и увековечаваме ада. Чрез злоупотребата със словото осигуряваме падението си и се държим един друг в състояние на страх и съмнение. Тъй като словото е магията, която човек притежава, а злоупотребата със словото е черна магия, ние непрекъснато си служим с черна магия, без изобщо да съзнаваме, че словото е магия.
Ето например, имаше една жена - интелигентна, с много добро сърце. Тя обожаваше и обичаше безкрайно дъщеря си. Една вечер майката се върнала у дома след много тежък ден в работата - уморена, емоционално напрегната и със силно главоболие. Искала спокойствие и тишина, но дъщеря й пеела и подскачала щастливо. Момиченцето не си давало сметка как се чувства майка му, то живеело в собствения си свят, в собствения си сън. Чувствало се прекрасно и подскачало и пеело все по-силно и по-силно, изразявайки радостта и любовта си. Пеело толкова силно, че главоболието на майка му се засилило и в определен момент тя загубила равновесие. Погледнала ядосано красивата си малка дъщеря и казала: „Млъкни! Имаш ужасен глас. Не можеш ли просто да млъкнеш!”
В действителност, не гласът на момиченцето бил ужасен, а просто майката не можела да търпи какъвто и да било шум. Но дъщерята повярвала в думите на майка си и още в същия миг сключила споразумение със себе си. Оттогава престанала да пее, защото вярвала, че гласът й е ужасен и ще подразни всеки, който го чуе. Свивала се в училище и, ако я молели да пее, отказвала. Било й трудно дори да разговаря с другите. Всичко в момиченцето се променило заради това ново споразумение: то вярвало, че трябва да потиска емоциите си, за да бъде приемано и обичано.
Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни. Малкото момиченце пораснало и макар да имало хубав глас, никога повече не запяло. Онази единствена магия му създала комплекс. Тази магия била направена от човека, който най-много го обичал: собствената му майка. Майката не осъзнала какво сторили думите й. Не разбрала, че е използвала черна магия и е направила заклинание на собствената си дъщеря. Тя не си давала сметка за силата на словото си и затова няма вина. Постъпила по същия начин, както много пъти били постъпвали към нея собствените й родители и другите хора. Злоупотребила със словото.
Колко пъти правим същото по отношение на собствените си деца? Изразяваме подобни мнения и децата ни носят тази черна магия с години. Хората, които ни обичат, ни правят черна магия, но не съзнават стореното. Затова трябва да им простим - те не знаят какво бършат.
Друг пример: сутринта се събуждате безкрайно щастливи. Чувствате се чудесно и прекарвате час или два пред огледалото да се разкрасявате. Е, една от най-добрите би приятелки казва: „Какво се е случило? Изглеждаш отвратително. Само си виж роклята; направо си смешна”. И толкова; това е достатъчно, за да ви срине. Може би приятелката ви го е казала само за да ви нарани. И е успяла. Изразила е мнението си, подкрепено с цялата сила на словото. Ако приемете това мнение, то се превръща в споразумение и вие вливате цялата си сила внего. Тогава това мнение се превръща в черна магия.
Подобни магии трудно се премахват. Единственият начин е да се сключи ново споразумение, почиващо върху истината. Истината е най-важната част от безгрешността на словото. От едната страна на меча са пораждащите черна магия лъжи, от другата - истината, която има силата да премахне заклинанието на черната магия. Само истината ще ни направи свободни.
Вгледайте се в човешките взаимоотношения и вижте колко пъти си правим магии един на друг чрез словото. С течение на времето тези взаимоотношения са се превърнали в най-лошата форма на черна магия, която наричаме клюка.
Клюката е най-лошата черна магия, защото представлява чиста отрова. Научили сме се как да клюкарстваме чрез споразумение. Като деца сме слушали как възрастните непрестанно сплетничат, изразявайки открито мненията си за другите хора. Изказвали са мнение дори за хора, които не познават. Заедно с мненията се е предавала и емоционалната отрова и ние сме приели този тип общуване за нормално.
Клюкарството се е превърнало в основна форма на общуване в човешкото общество. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. Една стара поговорка гласи: „Нещастието обича компания” и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Страхът и страданието са важна част от съня на планетата; това е начинът, по който сънят на планетата ни държи в подчинение.
Ако използваме аналогията между човешкия ум и компютъра, клюката може да се сравни с компютърен вирус. Компютърният вирус е част от компютърния език, написана на същия език като всички останали кодове, но с лошо намерение. Този код влиза в програмата на вашия компютър, когато най-малко очаквате, и обикновено - без да съзнавате. След въвеждането му компютърът ви не работи съвсем добре или изобщо не функционира, защото кодовете се объркват до такава степен с всичките противоречащи си послания, че положителни резултати са невъзможни.
Човешката клюка действа точно по същия начин. Например, започвате курс с нов преподавател; очаквали сте го с нетърпение от много време. Но през първия ден се натъквате на човек, който вече е посещавал курса, и той ви казва: „О, този преподавател е такъв помпозен глупав! Изобщо не знае какво приказва и освен това е извратен, така че внимавай!”
Думите и емоционалният код на човека при изразяването на това мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказването му. Може би просто го е яд, че не е успял да завърши курса успешно или изводът му е плод на страховете и предразсъдъците му. Но понеже като дете сте се научили да приемате на доверие дадената ви информация, известна част от вас вярва на клюката. И ето че отивате на курса. Докато преподавателят говори, вие усещате как отровата се надига във вас и изобщо не осъзнавате, че го гледате с очите на човека, който го е охулил. После започвате да разговаряте за това с останалите курсисти и те започват да виждат преподавателя по същия начин: като глупак и извратен тип. Курсът наистина ви е неприятен и скоро решавате да се откажете. Обвинявате преподавателя, но всъщност виновна е клюката.
И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката погрешна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората, инфектирайки всеки докоснат човек и превръщайки го в заразен за околните. Представете си, че винаги, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви компютърен вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате малко по-неясно. Представете си също, че в опит да се справите с объркването си и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.
Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора на земята. Резултатът е един свят, изпълнен с хора, които четат информацията по задръстена от отровни, заразни вируси верига. Този отровен вирус е така нареченото от толтеките митоте, хаосът от хиляди различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.
Още по-лоши са черните магьосници или „компютърните хакери”, които преднамерено разпространяват вируса. Спомнете си как вие или някой ваш познат е бил ядосан на някого и е искал да си отмъсти. За да си отмъстите, сте казали нещо на този човек или за него с намерението да предадете отрова и да го накарате да се почувства зле. Като деца го правим съвсем несъзнателно, но като възрастни ставаме много по-пресметливи в усилията си да навредим на някого. След това се самозалъгваме и си казваме, че въпросният човек е получил справедливо наказание за лошото си дело. Когато виждаме света през компютърен вирус, не е трудно да оправдаем и най-жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме, е, че злоупотребата със словото ни хвърля още по-надълбоко в ада.
Години наред сме приемали клюки и заклинания от думите на другите, но и от начина, по който използваме словото спрямо себе си. Ние постоянно разговаряме със себе си и през повечето време казваме неща като: „Ама че съм дебел, ама че съм грозен. Остарявам, оплешивявам. Глупав съм, никога нищо не разбирам. Никога няма да бъда достатъчно добър и никога няма да бъда съвършен”. Виждате ли как използваме словото срещу себе си? Трябва да си дадем сметка какво е и какво прави словото. Щом разберете първото споразумение, бъди безгрешен в словото си, започвате да виждате всички промени, които могат да се случат в живота ви. Първо в начина, по който се отнасяте към себе си, и по-късно в отношението ви кьм останалите хора и особено към онези, които обичате най-много.
Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправдаете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно. Мнението би е плод на убежденията ви, на егото ви и на собствения ви сън. Ние създаваме цялата тази отрова и я предаваме на околните само за да се чувстваме убедени в гледната си точка.
Ако приемем първото споразумение и станем безгрешни в словото си, накрая цялата емоционална отрова ще напусне ума ни и общуването с околните, включително и с домашното ни куче или котка.
Безупречността на словото ще би имунизира и срещу всеки, който ви прави магия. Защото ще приемете отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сте безгрешни в словото си, умът ви вече не е плодородна почва за думи, които са плод на черна магия. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта. Мерилото за безгрешността на вашето слово е степента на любовта ви към себе си. Обичта и отношението ви към самия себе си са право пропорционални на качеството и искреността на вашето слово. Когато сте безгрешни в словото си, вие се чувствате добре, чувствате се щастливи и спокойни.
Можете да се издигнете над съня за ада просто като сключите споразумението да бъдете безгрешни в словото си. В момента аз засявам това семе в ума ви. Дали то ще израсте или не, зависи от това, доколко умът ви е благодатна почва за семето на любовта. От вас зависи да сключите това споразумение със себе си: Аз съм безгрешен в словото си. Подхранвайте това семе и докато то расте в ума ви, семената на любовта ще се умножат и ще заместят семената на страха. Това първо споразумение ще промени семената, за които умът ви е благодатна почва.
Бъди безгрешен в словото си. Това е първото споразумение, което трябва да сключите, ако искате да бъдете свободни, ако искате да сте щастливи, ако искате да се издигнете над ада на съществуванието. То е много могъщо. Използвайте словото правилно. Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, колко сте велики. Кажете си колко много се обичате. Използвайте словото, за да прекратите всички онези дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате.
Това е възможно. Възможно е, защото аз го направих, а не съм по-добър от вас. Не, ние сме съвсем еднакви. Имаме еднакъв мозък, еднакви тела; ние сме човешки същества. След като аз съм способен да прекратя тези споразумения и да сключа нови, значи и вие можете да направите същото. Щом аз мога да бъда безгрешен в словото си, защо вие да не можете? Това споразумение само по себе си може да промени целия ви живот. Безупречността на словото може да ви поведе към лична свобода, към огромен успех и благоденствие; може да премахне целия страх и да го превърне в радост и любов.
Само си представете какво можете да създадете чрез безгрешността на словото. Можете да преодолеете съня на страха и да заживеете различен живот. Можете да живеете в рая сред хиляди хора, които живеят в ада, защото сте имунизирани срещу ада. Можете да получите царството небесно дори само благодарение на това единствено споразумение: Бъдете безгрешни в словото си.
ВТОРОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (point)
Не приемай нищо лично
СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ СПОРАЗУМЕНИЯ Всъщност произтичат от първото. Второто споразумение е: Не приемай нищо лично.
Каквото и да става около вас, не го приемайте лично. Нека използваме предишния пример - ако ви видя на улицата и кажа: „Глупак такъв”, без да Ви познавам, значи не става въпрос за вас, а за мен. Ако го приемете лично, вероятно ще повярвате, че сте глупав Може би ще си помислите: „Откъде знае? Ясновидец ли е или всички виждат колко съм глупав?”
Приемате го лично, защото се съгласявате с всичко казано. Веднага, щом се съгласите, отровата преминава през вас и вие сте в плен на съня за ада. Причина за това е тава нареченото чувство за собствена значимост. Личната значимост или - да приемаш нещата лично - е върховната проява на егоизма, тъй като смятаме, че всичко е свързано с нашето „аз”. По време на обучението или опитомяването си ние се научаваме да приемаме всичко лично. Смятаме, че сме отговорни за всичко. Аз, аз, аз, винаги аз!
Но другите хора не правят нищо заради вас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние. Когато приемаме нещо лично, ние смятаме, че другите знаят какво има в нашия свят и се опитваме да проектираме своя свят върху техния.
Дори когато нещата наистина изглеждат лични, дори когато другите открито ви оскърбяват, това пак няма нищо общо с вас. Техните думи, постъпки и мнения се ръководят от споразуменията в собствените им умове. Позицията им е плод на начина, по който са били програмирани по време на опитомяването.
Ако някой изрази мнението си и ви каже: „Много си дебел”, не го приемайте лично, защото истината е, че този човек се опитва да се справи със собствените си чувства, убеждения или мнения. Насочва към вас отровата си и ако приемете забележката му лично, вие взимате тази отрова и тя става ваша. Приемането на нещата лично би прави лесна плячка за тези хищници черните магьосници. Тогава те лесно ви хващат на въдицата си с едно небрежно подхвърлено мнение, пускат ви каквато отрова искат, и, понеже приемате нещата лично, вие я поглъщате докрай.
Приемате целия им емоционален боклук и той става ваш. Но ако не приемете нещата лично, вие сте имунизирани насред самия ад. Имунитетът към отровата насред ада е дар от това споразумение.
Когато приемате нещата лично, вие се чувствате засегнати и реакцията ви е да защитите убежденията си и да създавате конфликти. Правите от мухата слон, защото изпитвате необходимост да бъдете прави, а всички други да грешат. Опитвате се да докажете правотата си и като изразявате пред тях собствените си мнения. Чувствата и постъпете ви също са проекция на собствения ви индивидуален сън, отражение на собствените ви споразумения. Вашите изказвания, дела и мнения са в съгласие със сключените от вас споразумения - и тези мнения нямат нищо общо с мен.
Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият”, не го приемам лично, Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият”. Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!” Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?” И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!”
Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.
Можете дори да ми кажете: „Мигел, думите ти ме нараняват”. Но не казаното ви наранява; истината е, че вие имате рани, които моите думи са докоснали. Вие сами се наранявате. И няма начин да го приема лично. Не защото не вярвам във вас или ви нямам доверие, а защото знам, че виждате света по друг начин, по свой начин. В ума си създавате цялостна картина или филм, в който вие сте режисьор, продуцент и главен герой. Всички други изпълняват поддържащи роли. Това си е вашият филм.
Виждането ви за този филм е в съгласие със споразуменията, които сте сключили с живота. Гледната ви точка е нещо лично ваше. Тази истина не е на някой друг, тя е ваша. Следователно, ако ми се ядосате, аз зная, че се оправяте със самия себе си. Аз съм само претекст да се ядосате. А вие се ядосвате, защото се боите, защото се опитвате да се справите със страха. Ако не се боите, няма начин да ми се ядосате. Ако не се боите, няма начин да ме мразите. Ако не се боите, няма начин да ревнувате или тъжите.
Ако живеете без страх, ако обичате, няма място за която и да било от тези емоции. Ако не изпитвате тези емоции, логично е да се чувствате добре. Когато се чувствате добре, всичко около вас е хубаво. Когато всичко около вас е чудесно, всяко нещо ви прави щастливи. Вие обичате всичко наоколо, защото обичате себе си. Защото харесвате живота си. Защото сте в съгласие със себе си. Защото животът ви е щастлив. Щастливи сте от филма, който продуцирате, от споразуменията си с живота. Спокойни сте и сте щастливи. Живеете в състояние на блаженство, където всичко е прекрасно и красиво. В това състояние на блаженство вие непрекъснато правите любов с всичко, което възприемате.
Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Когато ви казват, че сте чудесни, те не го правят заради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е необходимо да вярвате на другите хора, които казват, че сте чудесни. Не приемайте нищо лично. Дори някой да вземе пистолет и да би простреля в главата, пак не е било лично. Дори и тази крайност.
Даже самооценката ви не е непременно вярна; затова не е необходимо да приемате лично онова, което чувате в ума си. Умът притежава способността да разговаря със себе си, но също така е в състояние да възприема и информация, идваща от други светове. Понякога може да чуете в ума си глас и да се чудите откъде идва. Той може да е дошъл от друга реалност, в която има живи същества, подобни на човешкия ум. Толтеките са ги нарекли Съюзници. В Европа, Африка и Индия ги наричат Богове.
Нашият ум също съществува на нивото на Боговете. Той живее в тази реалност и може да я възприема. Умът вижда с очите и възприема тази будна реалност. Но умът вижда и възприема и без очите, макар че разумът не си дава сметка за това възприятие. Умът живее в повече от едно измерение. Може да има моменти, когато ви хрумват идеи, които не са плод на вашия ума, вие само ги възприемате чрез ума си. Имате правото да повярвате или да не повярвате на тези гласове и правото да не приемате казаното от тях лично. Ние можем да повярваме или да не повярваме на гласовете, които чуваме в ума си, точно както можем да избираме на какво да вярваме и с какво да се съгласяваме в съня на планетата.
Умът може също така да говори и да слуша себе си. Умът е съставен от множество части, също като тялото ви. Точно както можете да кажете: „Имам една ръка и мога да я стисна с другата си ръка и да я почувствам”, умът е способен да разговаря със себе си. Част от ума говори, а другата част слуша. Големият проблем е, когато хиляди части от ума ви говорят едновременно. Това се нарича митоте, нали не сте забравили?
Митоте може да се сравни с огромно тържище, където хиляди хора говорят и се пазарят едновременно. Всеки от тях има различни мисли и чувства, всеки има различна гледна точка. Вкараните в ума програми -всички споразумения, които сме сключили - не са непременно съвместими една с друга. Всяко споразумение е като обособено живо същество; има собствена индивидуалност и собствен глас. Някои споразумения влизат в конфликт с други и така нататък, докато в ума се разрази голяма война. Митоте е причината хората да не са наясно какво искат, как го искат или кога го искат. Те не са в съгласие със себе си, защото едни части от ума искат едно, а други - тъкмо обратното.
Една част от ума има възражения срещу определени мисли и действия, а друга част ги подкрепя. Всички тези малки живи същества създават вътрешен конфликт, защото са живи и всяко от тях има право на глас.
Само като направим преглед на споразуменията си, можем да открием всички конфликти в ума и в крайна сметка да създадем ред от хаоса митоте.
Не приемайте нищо лично, защото когато приемате нещата лично, вие се обричате на безсмислено страдание. Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност. Хората са съгласни да си помагат да страдат. Ако имате нужда от малтретиране, много лесно ще намерите кой да ви малтретира. По същия начин, ако сте с хора, които имат нужда да страдат, нещо във вас ви кара да ги измъчвате. Сякаш на гърба им е написано: „Моля ви, ритнете ме”. Те търсят оправдание за страданието си. Пристрастеността им към страданието всъщност е споразумение, което се подновява всеки ден.
Където и да отидете, хората ще ви лъжат, и постепенно ще започнете да осъзнавате, че вие също се самозалъгвате. Не очаквайте хората да ви казват истината, защото те също лъжат себе си. Трябва да вярвате на себе си и да изберете дали да повярвате или не на казаното от другите.
Когато наистина виждаме хората в истинската им светлина, без да го приемаме лично, никога няма да се засегнем от казаното или стореното от тях. Дори другите да ви лъжат, всичко е наред. Те ви лъжат, защото се боят. Страхуват се да не откриете, че не са съвършени. Болезнено е да свалиш тази социална маска. Когато хората казват едно, а правят друго, вие се самозалъгвате, ако вярвате на думите им, а не на постъпките им. Но ако сте честни със себе си, ще си спестите много емоционална болка. Истината може да е болезнена, но не е необходимо да бъдете пристрастени към болката. Изцелението е в ход и е само въпрос на време нещата за вас да се подобрят.
Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. Тогава ще можете да изберете онова, което наистина искате. Ще откриете, че за да направите верния избор, ви е по-необходимо да вярвате на себе си, отколкото на другите.
Създадете ли си навика да не приемате нищо лично, ще избегнете много неприятности в живота си. Гневът, ревността и завистта ви ще изчезнат и дори тъгата просто ще се стопи, ако не приемате нещата лично.
Ако успеете да превърнете това второ споразумение в навик, ще откриете, че нищо не може да ви върне обратно в ада. Престанете ли да приемате нещата лично, ще почувствате огромна свобода. Ще получите имунитет към злите магьосници и никое заклинание -колкото и да е силно - няма да ви застигне. Дори целият свят да злослови за вас, ако не го приемате лично, ще бъдете имунизирани. Може някой умишлено да ви изпрати емоционална отрова, но ако не го приемате лично, няма да я погълнете. Когато не приемете емоционалната отрова, тя ще стане още по-вредна за този, който я изпраща, но не и за вас.
Сами виждате колко е важно това споразумение. Като не приемате нищо лично, ще превъзмогнете навици и модели, които ви държат в плен на съня за ада и предизвикват ненужно страдание. Дори само чрез практикуването на това второ споразумение ще започнете да отменяте десетки дребни, малки споразумения, които ви карат да страдате. А ако спазвате първите две споразумения, ще предотвратите седемдесет и пет процента от дребните, малки споразумения, които ви държат в плен на ада.
Напишете това споразумение на лист и го закачете на хладилника си, за да ви напомня постоянно: Не приемай нищо лично.
Когато ви стане навик да не приемате нещата лично, няма да ви е необходимо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения благодарение на вярата в себе си. Вие никога не сте отговорни за постъпете на другите; отговорни сте само за собствените си постъпки. Когато наистина го разберете и откажете да приемате нещата лично, небрежните забележки или постъпки на другите едва ли ще ви наранят.
Ако спазвате това споразумение, можете да пътувате по целия свят с напълно отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „Обичам те”, без страх, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате онова, което ви е необходимо. Ще можете да кажете „да” или „не” - което изберете - без да се осъждате и да изпитвате чувство за вина. Ще можете винаги да следвате сърцето си. Тогава дори насред ада ще изпитвате вътрешен покой и щастие. Ще можете да останете в блаженство и адът въобще няма да ви засегне.
ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Не прави предположения
ТРЕТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ Е: Не прави предположения. Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите - приемаме го лично - после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.
Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това.
Именно ако правим предположения и приемаме нещата лично, ние създаваме много емоционална отрова, защото обикновено започваме да тръбим за предположенията си. Не забравяйте, клюкарстването е начинът, по който общуваме в съня за ада и предаваме отровата помежду си. Тъй ако се боим да поискаме изясняване на нещата, правим предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си; после защитаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите виновни. Винаги е по-добре да задаваш въпроси, отколкото да правиш предположения, защото предположенията те обричат на страдание.
Голямото митотев6 човешкия ум създава огромен хаос, който ни кара да тълкуваме и да разбираме погрешно всичко. Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са. Имаме навик да сънуваме без всякаква реална основа. Ние буквално сътворяваме сънищата си във въображението си. Не разбираме нещо, правим предположение за смисъла му и когато истината излезе наяве, балончето на съня ни се пука и тогава откриваме, че не е било, каквото сме си мислили.
Пример: разхождате се в парка и виждате човек, който ви харесва. Той ви поглежда, усмихва се и после отминава. Можете да направите множество предположения на базата само на това преживяване. Чрез тях сте в състояние да сътворите цяла фантазия. И наистина искате да повярвате в нея и да я направите реална. От предположенията ви започва да се оформя цял сън и е възможно да повярвате: „О, този човек наистина ме харесва”. Тогава в ума ви започва цяла връзка. Може би в страната на фантазиите дори се жените. Но фантазията е във вашия ум, в индивидуалния ви сън.
Когато правим предположения във връзките си, ние наистина си търсим белята. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислим и не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме наранени и казваме: „Трябваше да се сетиш”.
Друг пример: решавате да се ожените и правите предположението, че партньорът ви си представя брака точно като вас. Започвате да живеете заедно и откривате, че не е така. Това предизвиква много конфликти, нов6ъпреки това вие не се опитвате да разясните отношението си към брак. Съпругът се връща от работа и жена му е бясна, а той изобщо не знае защо.
Може би просто е направила предположение. Без да му каже какво иска, тя предполага, че той я познава достатъчно добре, за да знае какво иска, сякаш може да чете мислите й. И се разстройва ужасно, защото той не отговаря на очакванията й. Правенето на предположения във връзките води до много кавги, трудности и неразбирателства с хората, които уж обичаме.
Във всеки вид връзка можем да направим предположението, че другите знаят какво мислим и не е необходимо да им казваме какво искаме. Те ще постъпват според желанията ни, защото ни познават много добре. И ако не го сторят, ние се чувстваме наранени и мислим: „Как можа да го направиш? Трябваше да се сетиш”. Отново правим предположението, че другият човек знае какво искаме. Възниква истинска драма, защото правим това предположение и го придружаваме с още предположения.
Човешкият ум работи по много интересен начин. Имаме нужда да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, за да се чувстваме сигурни. Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, защото има толкова неща, които разсъждаващият ум не може да обясни. Не е важно дали отговорът е верен; сам по себе си той ни кара да се чувстваме сигурни. Затова правим предположения.
Ако другите ни кажат нещо, правим предположения, а ако не ни кажат, отново правим предположения, за да удовлетворим потребността си да знаем и да заместим необходимостта си от общуване. Дори ако чуем нещо и не го разберем, правим предположения за смисъла му и после им вярваме. Правим всякакви предположения, защото ни липсва смелостта да задаваме въпроси.
През повечето време правим тези предположения много бързо и несъзнателно, защото сме сключили споразумение да общуваме по този начин. Съгласили сме се, че не е безопасно да задаваме въпроси; съгласили сме се, че ако хората ни обичат, те трябва да знаят какво искаме и как се чувстваме. Когато вярваме, че сме прави за някое свое предположение, сме готови дори да унищожим връзката си, за да защитим своята позиция.
Предполагаме, че всички възприемат живота като нас. Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат по същия начин като нас. Това е най-важното предположение, което хората правят и причинява страха ни да бъдем себе си в отношенията си с околните. Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребяват с нас и ще ни обвиняват така, както правим ние самите. Така че преди още околните да имат възможността да ни отхвърлят, ние вече сме се самоотхвърлили. Ето така работи човешкият ум.
Ние правим предположения и за себе си и това поражда много вътрешни конфликти. „Мисля, че съм способен да го направя”. Правите това предположение и после откривате, че не сте в състояние да го направите. Надценявате се или се подценявате, защото не сте отделили време да си зададете въпроси и да им отговорите. Може би трябва да съберете повече факти за дадена ситуация. Или пък да престанете да се самозалъгвате за истинските си желания.
Много често, когато започвате връзка с човек, когото харесвате, трябва да обясните защо го харесвате. Виждате само онова, което искате да видите, и отричате, че в него има неща, които не ви харесват. Лъжете себе си, само за да излезете прави. После правите предположения и едно от тях е: „Любовта ми ще го промени”. Но това не е вярно. Любовта ви няма да промени никого. Ако другите се променят, това е, защото искат да се променят, а не защото можете да ги промените. После между вас се случва нещо и вие се чувствате наранени. Изведнъж виждате онова, което досега не сте искали да видите, само че то вече е преувеличено до неузнаваемост от емоционалната ви отрова. Необходимо ви е да оправдаете емоционалната си болка и вините другите за собствените си решения.
Не е необходимо да се обяснява любовта; нея или я има, или я няма. Истинската любов означава да приемаш хората, каквито са, без да се опитваш да ги промениш. Щом се опитаме да ги променим, значи всъщност не ги харесваме. Разбира се, ако решите да живеете с някого, ако сключите това споразумение, винаги е най-добре да го направите с човек, който е точно такъв, какъвто искате да бъде. Намерете някой, когото не ви се налага да променяте. Много по-лесно е да намериш човек, който вече е такъв, какъвто искаш да бъде, отколкото да се опитваш да го промениш. Освен това, той също трябва да ви обича такива, каквито сте, за да не му се налага да ви променя. Ако другите смятат, че трябва да ви променят, значи всъщност не ви обичат такива, каквито сте. Защо трябва да бъдете с някого, ако не сте това, което той иска да бъдете?
Трябва да бъдем самите себе си, за да не ни се налага да играем роли. Ако ме обичаш такъв, какъвто съм -добре, вземи ме. Ако ли не - чудесно, всичко хубаво, намери си някой друг. Може да звучи грубо, но подобно общуване означава, че личните споразумения с другите са ясни и безупречни.
Само си представете деня, в който сте престанали да правите предположения по отношение на партньора си, а после и по отношение на всички хора в живота си. Начинът ви на общуване напълно ще се промени и връзките ви няма повече да страдат от предизвикани от погрешни предположения конфликти.
Начинът да се предпазите от предположенията е да задавате въпроси. Уверете се, че общувате ясно. Когато не разбирате, питайте. Имайте смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно, и дори тогава не предполагайте, че знаете всичко за дадена ситуация. След като чуете отговора, няма да ви се налага да правите предположения, защото ще знаете истината.
Освен това, имайте смелост да помолите за онова, което искате. Всеки има правото да се съгласи или да ви откаже, но вие винаги имате правото да помолите. По същия начин, всеки има правото да ви помоли, а вие - да се съгласите или да откажете.
Ако не разбирате нещо, далеч по-добре е да попитате и да изясните нещата, отколкото да правите предположение. В деня, в който престанете да правите предположения, ще общувате ясно и безпроблемно, без емоционална отрова. Без предположенията словото ви става безгрешно.
При ясно общуване всичките ви връзки ще се променят - не само с партньора ви, но и с всички останали. Няма да ви се налага да правите предположения, защото всичко става пределно ясно. Това искам аз; това искаш ти. Ако общуваме по този начин, словото ни става безгрешно. Ако всички хора можеха да общуват по този начин - с безгрешно слово - нямаше да има войни, насилие и неразбирателства. Ако общуваме добре и ясно всички човешки проблеми щяха да се решат. — Ето това е Третото Споразумение: Не прави предположения. Лесно е да се каже, но разбирам, че е трудно да се изпълни. Трудно е, защото твърде често правим тъкмо обратното. Имаме навици и поведенчески модели, за които дори не си даваме сметка. Първата стъпка е да осъзнаем тези навици и да разберем колко важно е това споразумение. Но не е достатъчно да проумеем значението му. Информацията или идеята е само семенцето в ума ви. Само действието може да промени нещата. Предприемането на действие отново и отново укрепва волята ви, подхранва семето и създава солидна основа за формирането на нов навик. След много повторения тези нови споразумения ще се превърнат във ваша втора природа и ще видите как магията на словото ви превръща от магьосник на черната магия във вълшебник на бялата.
Белият магьосник използва словото за съзидание, за да дава, споделя и обича. Превръщането на това споразумение в навик ще преобрази целия ви живот.
Когато преобразите целия си сън, вълшебствата просто се случват в живота ви. Необходимото идва при вас с лекота, защото духът се движи свободно през вас. Това означава да бъдеш майстор на намерението, майстор на духа, майстор на любовта, на благодарността и на живота. Това е целта на толтеките. Това е пътят към личната свобода.
ЧЕТВЪРТОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
Винаги прави най-доброто, на което си способен
ОСТАНА САМО ОЩЕ ЕДНО СПОРАЗУМЕНИЕ, но само то позволява първите три да се превърнат в дълбоко вкоренени навици. Четвъртото споразумение е свързано с прилагането на първите три: Винаги прави най-доброто, на което си способен.
При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си - нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност.
В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки момент, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-добро се променя през цялото време. Когато превърнете четирите нови споразумения в навик, най-доброто, на което сте способни, ще стане по-добро, отколкото е било някога.
Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си - не повече или по-малко, а най-доброто. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.
Просто правете най-доброто - при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание.
Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?”
Учителят го погледнал и отвърнал: „Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години”.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал: „Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?”
Учителят го погледнал и рекъл: ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години”.
„Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?”, попитал мъжът.
Учителят отвърнал: „Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.
Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, добри към себе си, защото ще се отдавате на семейството си, на обществото, на всичко. Но именно действието ще ви накара да се почувствате безкрайно щастливи. Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.
Например, повечето хора всеки ден отиват на работа единствено с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на плащането и почивните дни. Те работят заради възнаграждението и в резултат изпитват неприязън към работата си. Опитват се да избегнат действието, положението се влошава и те не правят най-доброто, на което са способни.
Цяла седмица работят така напрегнато и страдат от работата си, от действието - не защото им харесва, а защото чувстват, че трябва. Необходимо е да работят, защото им се налага да плащат наема, да издържат семейството си. Носят цялото това неудовлетворение в себе си и когато най-сетне получат парите си, се чувстват нещастни. Имат два почивни дни, за да правят каквото искат, и какво правят? Опитват се да избягат. Напиват се, защото не харесват себе си. Не харесват живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.
От друга страна, ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата. Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение.
Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие не давате на Съдника възможност да ви обяви за виновен или да ви укорява. Ако сте направили най-доброто, на което сте способни, и Съдникът се опита да би съди съгласно вашия кодекс, вие можете да му отговорите: „Направих най-доброто”. Няма угризения. Защото винаги правим най-доброто. Не е лесно да спазваме това споразумение, но то наистина ще ни направи свободни.
Когато правиш най-доброто, на което си способен, се научаваш да приемаш себе си. Но трябва да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си означава да се упражняваш, да гледаш честно резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва самосъзнанието.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина нямаш усещането, че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си. Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието или го правиш по начин, който няма да има вредни последствия за теб. Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или защото се опитваш да угодиш на Съдника или на другите.
Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш. Не, ти правиш най-доброто, защото това те кара да се чувстваш безкрайно щастлив. Когато правиш най-доброто заради самото удоволствие, ти вършиш нещо, защото то ти носи наслада.
Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора всеки ден в продължение на години, защото се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да разкриеш същността си означава да действаш. В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, тя няма да се осъществи, няма да даде резултати, нито ще те възнагради.
Форест Гъмп е един добър пример за това. Той нямаше велики идеи, но действаше. Беше щастлив, защото винаги правеше най-доброто във всяко начинание. И бе щедро възнаграден, без изобщо да очаква награда. Да действаш означава да бъдеш жив. Да поемеш риска да излезеш навън и да осъществиш мечтата си. Не е същото като да наложиш мечтата си на друг, защото всеки има правото да следва собствената си мечта.
Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик. Аз давам най-доброто от себе си във всичко, което правя и чувствам. Това се е превърнало в ритуал в живота ми, защото реших да го превърна в ритуал. То е убеждение като всяко друго избрано от мен убеждение. Аз превръщам всичко в ритуал и винаги правя най-доброто по силите си. Взимането на душ за мен е ритуал и с това действие показвам на тялото си колко го обичам. Чувствам стичащата се по тялото ми вода и се наслаждавам. Правя най-доброто, за да удовлетворя потребностите на тялото си. Правя най-доброто, за да давам на тялото си и да получавам онова, което то ми дава.
В Индия имат един ритуал, наречен пуджа. Взимат различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който изпълняват ритуала и казват: „Обичам те, Боже”.
Бог е живот. Бог е живот в действие. Най-добрият начин да кажеш: „Обичам те, Боже”, е да живееш, давайки най-доброто от себе си. Най-добрият начин да кажеш: „Благодаря ти, Боже”, е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега. Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия момент. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на съня, чието действие се развива в момента.
Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска да бъде различно от онова, което е. Няма как да пропуснеш някого или нещо, защото си жив. Да не се наслаждаваш на настоящето означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи.
Щастието е ваше рождено право. Както и любовта, насладата от нея и споделянето й. Живи сте, така че вземете живота си и му се радвайте. Не се съпротивлявайте на разливащия се във вас живот, защото това е живеещият във вас Бог. Самото ви съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ви доказва съществуването на живота и енергията.
Не е необходимо да знаем или доказваме каквото и да било. Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота. Кажете „не”, когато искате да кажете „не”, и „да”, когато желаете да кажете „да”. Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Когато не го правите, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в ума си. Не ви е необходимо познание или велики философски концепции. Не ви е необходимо другите да ви приемат. Вие давате израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към себе си и към другите. Да кажеш „Обичам те” е проява на божественото.
Първите три споразумения ще се задействат, само ако правите най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте винаги да можете да бъдете безгрешни в словото си. Навиците ви са твърде силни и здраво вкоренени в ума ви. Но можете да направите всичко по силите си. Не очаквайте, че винаги няма да приемате нещата лично; просто правете най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте никога да не правите предположения, но определено можете да правите най-доброто, на което сте способни.
Като правите най-доброто, на което сте способни, с времето навикът да злоупотребявате със словото си, да приемате нещата лично и да правите предположения ще отслабне и ще се проявява по-рядко. Не е необходимо да се осъждате, да се чувствате виновни или да се наказвате, ако не спазвате тези споразумения. Щом правите всичко, на което сте способни, ще се чувствате добре, дори и да продължавате с предположенията, да приемате нещата лично или да не сте безгрешни в словото си.
Ако винаги правите най-доброто, на което сте способни - отново и отново, ще станете майстори на преобразяването. Практиката прави майстора. Правейки най-доброто, вие ставате майстори. Всичките ви знания са плод на повторението. Благодарение на него сте се научили да пишете, да шофирате и дори да ходите. Вие сте майстори в използването на родния си език, защото сте се упражнявали. Всичко идва с действието.
Ако правите най-доброто, на което сте способни в търсенето на лична свобода, в търсенето на любовта към себе си, ще откриете, че е само въпрос на време да намерите онова, което търсите. Не става дума за безплодни мечти или многочасова медитация. Просто трябва да се изправите и да бъдете човек. Трябва да почитате човека, който сте. Уважавайте тялото си, наслаждавайте му се, обичайте го, хранете го, почиствайте го и го лекувайте. Упражнявайте се и правете онова, от което тялото ви се чувства добре. Това е пуджа за тялото ви и общуване между вас и Бога.
Не е необходимо да се прекланяте пред изображенията на Дева Мария, Христос или Буда. Можете да го правите ако желаете, ако ви е приятно. Собственото ви тяло е проява на Бога и ако го почитате, всичко ще се промени. Когато показвате любовта си към всяка част от тялото си, вие посявате семената на любовта в ума си и след като те пораснат, вие ще обичате, почитате и уважавате тялото си извънредно много.
Тогава всяко действие се превръща в ритуал на преклонение пред Бога. Следващата стъпка е почитането на Бога чрез всяка мисъл, чувство, убеждение, дори и с онова, което е „правилно” и „погрешно”. Всяка мисъл се превръща в общуване с Бога и вие ще живеете без осъждане и страдание и ще бъдете свободни от необходимостта да клюкарствате и да се измъчвате.
Ако спазвате всичките четири споразумения, няма начин да живеете в ада. Няма начин. Ако сте безгрешни в словото си, ако не приемате нищо лично, ако не правите предположения и винаги правите най-доброто, на което сте способни, Животът ви ще бъде прекрасен. Ще притежавате стопроцентов контрол над битието си.
Четирите споразумения са същината на майсторството на преобразяването, едно от уменията на толтеките. Вие превръщате ада в рай. Сънят на планетата се превръща във ваш личен сън за рая. Мъдростта е тук и само чака да я използвате. Четирите споразумения са тук; просто трябва да ги възприемете и да уважавате смисъла и силата им.
Направете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения. Можете да сключите това споразумение още днес: Аз избирам да зачитам Четирите Споразумения. Толкова е просто и логично, че дори дете може да го разбере. Но трябва да имате много силна воля, много силна воля, за да ги спазвате. Защо? Защото където и да отидем, откриваме, че пътят ни е изпълнен с препятствия. Всички се опитват да пречат на нашата отдаденост на тези нови споразумения и всичко наоколо ни изкушава да ги нарушим. Проблемът е във всички останали споразумения, които са част от съня на планетата. Те са живи и много силни.
Затова трябва да бъдете велик ловец, велик воин, способен да защити тези Четири Споразумения с живота си. От това зависи щастието ви, свободата ви, целият ви начин на живот. Целта на воина е да се издигне над този свят, да избяга от този ад и никога да не се върне. Както ни учат толтеките, наградата е да превъзмогнеш човешкото страдание и да се превърнеш във въплъщение на Бога. Това е наградата.
Наистина се налага да впрегнем всичките си сили, за да успеем да спазваме тези споразумения. Аз самият не очаквах да успея отведнъж. Много пъти съм се провалял, но се изправях и продължавах. Отново се провалях и отново продължавах. Не изпитвах самосъжаление. Нямаше начин да изпитвам самосъжаление. Казвах си: „Дори и да сгреша, аз съм достатъчно силен, достатъчно умен, мога да го направя!” Изправях се и продължавах. Грешах и продължавах и всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно. Но в началото беше много, много трудно.
Така че ако се провалите, не се осъждайте. Не доставяйте на своя Съдник удоволствието да ви превърне в жертва. Не, бъдете твърди със себе си. Изправете се и отново сключете споразумението. „Добре, наруших споразумението да бъда безгрешен в словото си. Ще започна отначало. Само днес ще спазвам Четирите Споразумения. Днес ще бъда безгрешен в словото си, няма да приемам нещата лично, няма да правя предположения и ще давам най-доброто, на което съм способен”.
Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един момент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промяната в живота си.
Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходите на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват. Вие сте способни да го направите. Щом аз успях, вие също можете. Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си върху настоящето и живейте в него. Изживявайте всеки един ден. Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно. Днес вие поставяте началото на нов сън.
Цялата книга - Източник: spiralata.net
Още книги от Дон Мигел Руиз: www.spiralata.net
Статия “Не приемай нищо лично” bogatstvo.net
Други: Притегателната сила на мисълта - bogatstvo.net
[1] Евангелие от Йоана, гл. 1:1. - Бел. прев.
[2] На англ. impeccable - Бел. прев.