По теми свързани с политиката и това как и кога ще се оправим е изписано много. Нямам желание да предъфквам това, което е до болка и абсурдизъм известно. Накратко.
Протестите са начало, да се покаже недоволството към дадено нещо, в случая политическото управление. Кирливите ризи винаги си ги е имало, разликата е, че сега лъсват в целия си блясък и прекрачват границите на търпимостта и представите за нормално управление.
Софиянци от години получават безплатни здравни процедури тип „кремиковци еко”. От години са заложници на задръствания и дупки по софийските пътища. И едни от малкото протести, които ги обединяват, са Еко протестите и тези за високите цени на горивата.
В съседна Гърция протестират много по-често от нас и ефектът е относителен. Със сигурност, това не им е помогнало да бъдат най-силна икономика, да живеят най-добре или нещо подобно. Протестите не решават проблемите, те са само израз на ВАЖНИЯ симптоп на недоволство у хората изразен публично чрез общата позиция на група граждани. Това сега го измислих и ако някъде има грешка, можете да ме поправите.
Проблемът е, че от около 7 000 000 български граждани досега не са се появили истински българи, готови да си стиснат ръцете и да работят за благото на България и народа. От 7 000 000 българи има дефицит на хора с качества и достойнства, готови да работят за общото благо. Докато не се развие и уплътни една критична маса от истински българи няма да се оправим. Няма да ни оправи ЕС, протестите и ако ще и реките ни да се превърнат в петролни кладенци.
Единственият начин да се постигне положителна промяна, е сами да създадем такава. Чакаме ли мирно и недоволно някой да си подаде оставката или друг да ни реши проблемите, положителна промяна няма да има.
Политиката ни е сцена на комедийна пиеса на абсурда. Образованието в голямата си част ни е архаична склерозирала система чакаща някой да се сети, че „образова” бъдещите българи. Здравната ни система е пародия на уважението към човешкото здраве в модерна Европа. Пътищата ни са символ на апатията към шофьорите. А правителството в цялата си прелест показа професионализъм в разказването на приказки за пораснали и не толкова пораснали българи, продукт на оставената на произвола* образователна система.
*Колко хора излязоха на улиците, за да подкрепят учителите?
Проблемът е, че е по-лесно да се оплакваме и протестираме, отколкото да си признаем, че всичко е в наши ръце.
Ние си избираме управниците. Едните заместват другите (всяко ново правителство има различна основна политическа сила) и си играят на политическа въртележка (поевяват се и нови резерви, които да привлекат гласовете на общественото недоволство) симулирайки действие пред лицето на народа, докато народа прозре, че всичко е в негови ръце и тези ръце трябва да заработят заедно създавайки огнища на положителната промяна.
Единственият начин България да постигне успех, е сплотяването на българи с потенциал да реализират положителна промяна в една критична маса. Маса, която да запали огнището на промяната, което да е достатъчно силно, за да устои на ветровете на ъпсурда, мафията и олигарсите. Огнище, което да стане притегателен център за подкрепа на промяната от всички българи, нуждае се само от поддържане и общи усилия.
Най-добрият пример за който се сещам (за Севлиево не знам много), е Каварна, която показа, какво може да се направи в България и то толкова добре, че изглежда, като аномалия сред абсурда, сякаш живеем в политическата матрица на заблудата и илюзията.
Loading ...
Скорошни коментари