Идеи и иновации – Защо големите компании допускат грешки относно новите идеи и иновации?

През 20-те години на 20-ти век предлагат на Coca-cola да купи един малък производител на безалкохолни напитки за сумата от 10 хиляди долара. Компанията отказва. Друга компания прави сделката и новозакупената компания е наречена Pepsi Cola.

В края на 70-те години отделът за развитие на Ericsson предлага нов продукт, който би желал да произвежда. Не получава отговор, под мотива, че няма пазар за това изобретение. Все още в развойния отдел го наричат „мобилен телефон”.

Има много други примери с Microsoft, IMB и други.

Кои са причините:

Каква е средата за развитие на нови идеи и иновации в компаниите?

Когато една компания премине през растеж и се утвърди нейната структура и кадри остаряват. Кадрите допринесли за развитието и издигането й малко или много изостават в развитието на разбиранията и възгледите си за променящият се свят. Статуквото в структурата се подхранва от опита и тежестта на издигането в йерархията. Така промените вътре в организацията и привличането и наливането на свежа кръв стават проблемни, най-малкото поради различия в поколенията. Сега компаниите се развиват с много по-бързи темпове, но дори и в динамично развиващи се компании, има условия за „остаряване” на „организма” на компанията и нейните кадри.

Ако компанията е инвестирала в кадрите си за тяхното развитие и те са усвоили тази инвестиция, вероятно те ще се по-подготвени да „плуват” във водите на променящият се свят. Преди 40-50 години, когато компютрите, интернета и GSM-ите все още са били по-скоро в научнофантастичните романи и в умовете на създателите им, хората са били със съвсем различни разбирания и образование. Въпреки тези промени, има възрастни хора, които нямат проблеми да си служат с компютър, GSM или интернет. Изоставането на много хора от промените, създава трудности пред тях в това да се научат и работят с компютър и т.н.

Един човек на около 40-50 години дори да се е развивал през всичките тези години и да е в крак с новостите, ще носи със себе си разбирания, схващания и дори част от културата на онова време. В това няма нищо лошо. Хора, които са се развивали и имат натрупан опит, които са интелигентни отворени към новостите на развиващият се свят, са едни от най-ценните кадри на този свят. Въпреки това, обмяната на разбирания, знания и опит с младото поколение е нужен и силно препоръчителен.

Историята, а и настоящето показват, че тези хората, които въпреки възрастта си са „млади” в разбиранията си за света, са малък процент спрямо всички останали. Това се дължи на образованието и остарелите разбирания от онова време. Дори сега в САЩ, ЕС и България образованието е често критикувано, какво остава за качеството на образованието преди 40-50 години. Нямам предвид само знанията, а и достъпа до образование и прилагането на знанията на практика.

Много от най-големите компании, в които работят скъпо платени кадри завършили престижни и не толкова престижни университети всъщност имат много кадри, чиито поглед върху настоящето носи със себе си обременеността на миналото.

Би било илюзия да се смята, че след всички години, в които един човек е бил образован и притискан между определени правила, култура и етикеция, без да се инвестира в неготово интелигентно развитие, той ще може да приеме новите необременени идеи, които му се предложат. За щастие много хора, инвестират сами в себе си, но негативното влияние на закостенелите схващания и структура влияят и човек трябва да е силен, за да избегне повлияването си от тях. Интересно, как организацията в своя страх, традиционност и предпазливост, сама вреди на ефективността си и развитието на кадрите си – този ресурс с нарастваща важност в новия век.

Чудесен пример за това е казаното от Ник Лийсън (човекът довел банката до фалит) относно Barings Bank:

„Друг проблем бил, че Лийсън бил изпечен лъжец. Той фалшифицирал отчети, измислял писма и сложни истории, за да отклони въпросите на ръководството, одиторите и дори на представители на SIMEX. Той си играел с несигурността на хората. В книгата си Rouge Trader (1996) той пише:

Хората на Barings в Лондон бяха все такива специалисти, че никой не се осмеляваше да попита нещо глупаво, за да не изглежда глупав в очите на останалите.”

Източник: forex-freezone.com

Историята показва, че дори и най-големите компании допускат грешки.

Темата е подходяща, да Ви напомня, за президента на колежа, от статията ми за знанията и използването им. Там се разказва за преподавател, който е имал пряк контакт с млади студенти, предполагам с идеи и не толкова обременено от организациите мислене. Въпреки, че той управлява колеж, който създава едни от бъдещите управленци на САЩ, вижда в една земя пасив. Земя, в която един „невеж” човек вижда актив и за кратко време тя става основа за неговия бизнес и му носи доходи по-високи от тези на президента на колежа. Човек, който вероятно не е имал и средно образование.

Интересна и традиционна практика от японския мениджмънт е да се взимат хора направо от “улицата”, които не са обременени от образованието в някой колеж или друга компания и да се обучават в корпоративния университет на компанията.

Защо големите компании допускат грешки?

Друг фактор са големите успехи, пазарен дял, печалби, капитали, издигане в йерархията, осигуряването на „сигурно място” в компанията и растежа на Егото. Когато човек се развива и постига успех след успех, забогатява и реализира целите си, Егото може да се нахрани много добре. В такъв момент, напълно естествено е новото в света да почука на вратата и ако Егото тежи прекалено много на човек, той да го отпрати с мотива, че разбира настоящето и бъдещето по-добре, поради големия си опит. В такъв случай Егото се защитава от новото, от това някой да е по-добър в нещо от него и сам отпраща почукалата на вратата му възможност. Това може би е като един тест, за интелигентност и желание за развитие.

Историята е показала, че хората взимащи решения в много организации се провалят на този тест. За щастие новото може да почука на друга врата и рано или късно то ще се превърне в конкуренция, за да върне в реалността Егото на човека и да му покаже, че колкото и да е „голям” и успял – грешката му е родила промяна и конкуренция, която по естествените пазарни механизми ще го принуди да се развива или оттегли от бизнес сцената.

Това е вероятно урока, който трябва да научат старите от младите – „Колкото „голям” и успял да си, бъди отворен към новото, което младото поколение „ражда”.

След като в развитите пазарни икономики големите компании правят големи грешки, какво остава за нашите големи компании, където е пренесено „остарялото знание”, манталитета, разбиранията, интереса и културата от социалистическо време?

Инвестициите в иновации, не са най-важното. По-важно е да има кадри, които да „видят” в бъдещето и да намерят начин да допринесат за създаването му. Много е важно да има кой да ги разбере и успее да види бъдещето през техните представи.

Това може да се окаже дори по-трудно.

Какво е иновацията:

1. Иновацията се разглежда като непрекъснат творчески процес, като новаторска дейност. Иновацията е непрекъснат възобновяващ творчески процес на създаване и реализиране на новости.

2.Иновацията се разглежда като свързващ интергративен процес, който обхваща творение,проектиране, реализиране, адаптиране и използване.

Съществува мнение, че иновацията е такова поведение, при което е налице нещо, което до момента не е било налице. За съответния субект иновацията винаги е нещо непознато до момента на неговото въвеждане. Не означава, че тя задължително представлява някаква абсолютна новост, неизвестна никому до момента. Когато става дума за иновация, понятието се асоциира с нещо прогресивно, положително.”

Подобни статии

• Новите статии в блога през 2009г. (0)
• Развитие по време на криза (2)
• Преследване на Щастието (2006) – филм по действителен случай (0)
• Практическо ръководство за лична свобода част 2-ра – четирите споразумения. (0)
• Практическо ръководство за лична свобода (0)