Интересни мисли – предколедно
Не знам доколко, кое и как е вярно, но определено човек може да се замисли за някои неща, за които иначе рядко би се сетил:
Къде човек е най-раним?
Там, където е най-несигурен, където му липсва нещо, било то увереност, опит, знания, любов, партньор или нещо друго.
Когато казваме „Обичам те“ – ние показваме, че обичаме, харесваме това, което е другият човек за нас.
„Не мога без теб“ е привързаност, обвързаност, не намира в себе си нещо, което търси в другият човек.
А колко често казваме „Обичам те“, когато всъщност не можем без този човек до себе си?
Несигурен е, защото самият той не се е превърнал в това, което търси в другият човек. Именно превърнал, като развито качество, умение, опит и т.н. , защото ако той е развил това в себе си, той ще изобилства на него, а няма да го търси в другият. Тогава как двама души, които не са се научили да обичат, като се намерят, ще намерят, това, което търсят в другият, като и двамата носят своите маски, а подобното се привлича. Т.е. Привличат човек, който няма това, което нямат и те и го търси в другият.
Ако знаеш, колко глупави понякога са хората. Когато нещо им липсва, умът се опитва да го намери някъде навън, защото така е по-лесно. И започва да се стреми към него, да го иска, да го желае, толкова много, колкото е незадоволена тази потребност и колкото повече и по-бързо иска да я задоволи. Докато единственият начин да утоли жаждата си, често е да погледне вътре в себе си и да намери това, което търси. Освен, ако не намери една представа и не осъзнае, че то е просто представа.
Мислим за онова, което не сме направили. И може би понякога това ни обсебва, а понякога се нагърбваме да мислим и за проблемите на другите. За какво си отговорен? За собственият си живот. Е ако имаш деца и т.н. си отговорен и за още неща. За примера който даваш, като родител и т.н.
Често търсим щастието си в някаква външна представа или обект и когато го получим сме щастливи. А ако го изгубим сме нещастни. Били ли сме/ Имали ли сме наистина щастливи/ щастие и как сме го изгубили, ако е било наше? Може ли някой да ни вземе, умът, любовта, добротата, щастието ако наистина сме го имали?
Не мисли за бъдещето, просто бъди тук и сега. 
„Ти си роден чист, без представи, без страхове. Бъди отново такъв!“
Умът има един глас, който често смятаме за приятелски. Той може да е добър да свърши някоя работа, но ако се вслушваме и правим, това, което ни казва, той не се ли превръща в наш? Той може да реши една задача, но добре ли е той да решава, как да живееш живота си. От какво да се страхуваш, какво да не правиш, какво да правиш. Наистина ли очакваш от един затворен от стени ум, да те поведе към един по-широк свят, където няма да има такава власт над теб?
„Страх ме е, че още една част от мен иска да живее“
Тази подтиснатата, игнорираната, изолираната, не харесваната, не разбраната, тази, която не съм приел, тази от която ме е страх, защото не я разбирам. Тази над която нямам контрол, защото не я познавам. Тази, която е част от цялата ми половина, която все още не съм приел и която би ме направила цялостен, ако не бях построил много огромни стени да ме разделят от нея. И да тази част от мен също иска да живее, защото това отново е моята същност, но неприетата същност, не разбраната такава, която също иска да живее, да се проявява, да бъде свободна! Защото и тя е част от моята цялостна същност.
Плутон при транзит (квадрат) спрямо Нептун.
Плутон се опитва да изкара на повърхността страховете ми и някакви други неща на повърхността за да мога да ги видя съзнателно и евентуално да ги изчистя от себе си, защото те всичките са представи на ума, нездравословни, илюзорни страхове, от подсъзнанието ми.
Сякаш Плутон събужда подсъзнателните неща, за да изчисти мръсотията, лъжите, страховете и да даде чистота, като по-благоприятна среда на някои неща от истинската ми същност, които също искат да живеят, но досега са били задушавани изпод лъжи, представи и самозаблуди.
„Това е част от мен, а аз не и давам да живее.“
„Ние ако бяхме идеални, нямаше да сме на Земята. За това сме идеални, защото сме каквито сме – учим се, правим грешки, падаме, ставаме, хора сме „
Част 2-ра
„Насочваш толкова много енергия към нещата които не приемаш. Ще ти остане ли енергия, да ги приемеш?“
…. следва продължение.
<Търся си работа CV>
Leave a Reply