Из един мой коучинг чат.
Из един мой коучинг чат.
Мислиш много (като мен понякога), притесняваш се относно това, което си (неприемането на себе си – съвсем естествено и нормално за някои хора – и вероятно има мн. други такива хора), тревожиш се може би понякога – пак като много други хора, абе повечето ти притеснения и тревоги и нехаресване, унилост са си в твоята глава в твоите представи и сякаш ти тежат и сякаш така са се впили в тебе, че редовно ги поддържаш със тлъсти порции енергия за да ги правиш по-големи и истински илюзии – като много други хора включително и мен (аз) и може би трябва да погледнеш себе си с тази си представа за себе си, изглеждаща, като една пиеса с трагедия, която повтаряш и живееш и играеш добре една такава роля и толкова си се вживял в нея, че се въртиш в кръг и повтаряш едни и същи модели в тази пиеса, но всеки път по различен начин, защото пиесите са различни, но ти си си ти – актьора, и начина, по който виждаш действието в пиесата. Ако друг играеше тази роля, то със сигурност, щеше да реагира и действа по различен начин и въобще нямаше да вижда това в пиесата, а вероятно нещо различно, и дори може би възможности, а не проблеми. Но вероятно това е създало толкова много рани в теб, че ролята е станала като нещо живо, а всъщност ти си акторът, а не ролята и ти избираш как да действаш, как да изиграеш ролята, т.е. живота си.
… айде от това май ще се получи нова статия – благодаря ти
(копито от чата е в отговор на въпрос – какво мислиш за мен
)
психология (гоогле да има с нещо да се занимава).
<Търся си работа CV>
яну 22nd, 2010 at 11:26
Това за „Ти си актьорът, а не ролята“ много ми хареса!!!
фев 1st, 2010 at 15:54
Слаба работа
пишеш мътно