Изворът на любовта

„Каква полза от ума, ако цял живот се въртя във кръг и не откривам нищо ново, и не отиваме на други места и си останем в утробата на ума, на тясно ограничен от страха.

Каква полза, ако си имал и нищо не си дал. Каква полза ако крачиш във вода, а за вода се молиш и жаден ходиш. И защо да ходиш в кръга, на крачка от ръба на страха, не познавайки себе си и света и жаден за любовта.

Ах тези дебели стени. Пазеха те, когато беше малък, ограждаха те докато растеше и затварят те сега, когато силен си и нямаш нужда от това. Ала раздялата със стар пазител, превърнал се в телохранител, е като освобождение от стените превърнали се във затвор и умът ти, като пазител работи в ролята си на телохранител и съветва те, в затвора да останеш.

Не го ли заслужавам, да се къпя в извора на любовта, да давам любов, да давам вода на жадния за вода. Да бъда самият извор от който блика любовта, а не жаден да ходя всеки път до извора за да се напоя. Кой е по-богат, онзи, който е извора на любовта или онзи, който е врътнал кранчето и пресъхнал и ходи до извиращият извор да се напои. Кой се къпе в любовта, кой живее в нея, извора от който тя извира или жадният, който идва за да утоли жаждата си. Как да утолиш жаждата си за любов, без да хабиш от любовта, като станеш самата любов, като се потопиш в океана от любов. Като се потопиш в любовта. Може ли такъв човек да се нарече беден. Та той е богат.

Какво избираш? Да си богат на любов, да даваш любов и да бъдеш извор на любовта. Или да бъдеш беден просяк, който търси извора за да се напои.“

Изворите.earh

Подобни статии:

• Няма подобни статии