Коучинг – записки за любовта – психология, психоанализа и мотивация
До сега не съм публикувал подобно копие от коучинга. Публикува се само след изрично съгласие от човека, който съм коучвал.
Тя: точно това, че аз дори се правя, че не съм привлечена от него и представяш ли си, както и той е риби хич и няма да си помисли дори да ме погледне дори и да е привлечен от мен.
Той: аз пак мога да си обичам.
Но ако на мен ми трябва любов, ставам зависим и да ходя да се напоя на извора, като съм прежаднял, а извора да не ме ще – това е нараняване, а аз може просто да съм забравил, че също съм извор и да хвана малко да се отпуша, та и през мене да потече, а не да гледам само към другите жаден да ми дадат вода, защото аз съм забравил да обичам да пусна любовта да извира от мене. Пак почнах да ги бръщолевя рибешки, красиви май и истини.
Той: увереност май ти липсва малко
Тя: всъщност-доста ![]()
Той обичай се повече
Може би това ще ти помогне да си уверена.
Тя: нали знаеш, че нещо не се обичам особенно.
А и е добре да разбереш, защо не си уверена.
Тя: Ами не знам, може би ми е втълпено, че „не ставам за нищо”, годините човек почва да го вярва.
…
Той: Но и това може да се преодолее – аз все още го преодолявам.
…
Той -> Петко – 3-то лице с измислено име за когото се споменава като фактор.
е говорил на реката, която си била, а ти всеки миг си нова и се връщаш върху някой който е обиждал реката и реката взела, че повярвала, че е нищо, а тази река вече не съществува. Ти си нова. НОВА всеки миг и Бог те е създал – негово творение. Така, че ако някой е сбъркал, не си ти;). Ти си едно съвършенство по образ и подобие. Едно Божие творение, а някой го нарича нищо.
Тя: Знаеш ли, че си способен да разплакваш хората? В случая мен не защото нещо изкуфях и не мога да плача напоследък, но чувството вътре в мен от тези твои думи е точно такова.
Той: тоя някой (Иван)… говори просто на себе си
защото се оглежда в теб и вижда себе си.
Добавка:
Изворът на любовта.
Може да гледаш към извора на любовта, да искаш да пиеш от него, за да се напоиш. Да жаднееш за любов, но да не можеш да утолиш жаждата си. И така ти самият забравил, че си също извор на любовта, гледаш жадно към другия извор, вместо да се поотпушиш и да позволиш на любовта да тече по-свободно от тебе и да даваш. Жаднееш за любов, а гледаш към другия извор, защото си забравил, че и ти си извор и можеш сам да се поиш и да даваш на другите да се поят.
Послепис – беше много хубаво, когато ми дойде да го напиша, но за жалост, не го направих и сега пиша нещо по спомени.
<Търся си работа CV>
юни 2nd, 2009 at 15:39
Красива истина!Но защо ли ни е толкова трудно да го разберем и повярваме!?
юни 2nd, 2009 at 15:45
Ами бих казал, че зависи главно от 3 фактора – разум, сърце и воля, като може би най-много се изисква воля, за да се реши човек да се промени в такъв случай. Особено, ако има някой властен характер около него.
(пс – доживях антиспам плъгина да ми забранява да отговоря на коментар от админ панела), но за щастие към момента, ефективна спам защита
юни 2nd, 2009 at 15:57
Да волята най-много, но за да впрегнеш волята според мен,първо трябва да вникнеш в същността на истината! А като се има в предвид,че за всеки истината е различна
става доста по-сложно!
Все пак аз пожелавам на всички да успеят да вникнат в същността и да впрегнат цялата си воля!