Купи, хвърли, купи – филм за планираното остаряване на стоките

Този филм е много добър пример за неустойчиво развитие и планирано остаряване на стоките. Филмът започва с това, как е планирано остаряването на крушките до 1000 часа с показани документи. И крушка, произведена преди плануваното остаряване, която е направила 100 години живот! – крушка с нажежаема жица. После във филмът съдят Apple защото са планували животът на една от батериите им да е 18 месеца и след това да си купите нов Ipod.

Има история и с мастилено-струен принтер, с чип, който да блокира принтера при определен брой изпринтирани страници, както и софтуер, който да поправи това планиране.Планирането на остаряването на стоките си е чисто неустойчиво развитие, с което можем да се справим, като поправяме това, което вече не работи. За това са се погрижили едни хора, с един сайт за поправяне на много неща.

Нещо като wikipedia на поправянето на неща, където всеки може да качи – как да поправя еди какво си. И така малко, като път към устойчиво развитие – от хората за хората. Ако не го направим ние, компаниите няма да имат полза да го направят за потребителите си.

Филмът „Купи, хвърли, купи“ го има на колибката.

Сайт и видео с информация за поправка на всичко – пълни се с информация все още:

„През 1929 г. кризата на Уол Стрийт слага спирачка на развитието на консуматорското общество и вкарва САЩ в дълбока икономическа криза. Безработицата достигна ужасяващи размери. През 1933 г. една четвърт от населението е без работа. Опашките вече не са за пазаруване, а за търсене на работа и храна. В Ню Йорк се ражда нова радикална идея за съвземането на икономиката.

Бернард Лондон, прочут брокер на недвижими имоти, предлага като решение на кризата планираното остаряване да стане задължително. За първи път тази идея се изказва на глас. Лондон предлага всички стоки да са с ограничен срок на годност и след достигането му да се обявяват за „мъртви по закон“. Консуматорите да ги връщат в държавна агенция, която да ги унищожава.

Опитва се да уравновеси капитала и работата, гарантирайки, че на пазара ще има винаги нови продукти. Така се гарантират работните места и сигурните печалби за капитала. Бернард Лондон вярва, че със задължителното планирано остаряване фабриките ще продължават да произвеждат, хората ще продължават да консумират и ще има работа за всички.

Бернард Лондон е целял увеличаването на печалбите или наистина е искал да се справи с безработицата. Идеята на Бернард Лондон не предизвиква голям интерес и задължителното остаряване така и не става закон. 20 години по-късно, през 50-те, планираното остаряване възкръсва, но с една основна разлика: Вече не става дума консуматорът да се задължи, а да се съблазни. Планирано остаряване: желанието на консуматора да притежава нещо ново преди да има наистина нужда от него.

Остарелият европейски подход е да създава най-добрия продукт и той да остане вечен. Една дреха се счита за добра, ако можеш я носиш до смъртта си без да ти се наложи да я сменяш. Американският подход е да създаде консуматор, който след време да е недоволен от продукта, който използва, да го продаде на пазара за втора употреба и да си купи нов, с най-модерния дизайн.

Хората се интересуват най-вече от външния вид на нещата. Обръщат внимание на всичко, което е ново, красиво и модерно. Дизайнът и рекламата съблазняват консуматора да търси винаги последния модел. Американският начин на живот от 50-те поставя основите на днешното консуматорско общество.

Без планираното остаряване места, като моловете не биха съществували. Не биха съществували продукти и индустрии, нито дизайнери, архитекти, служители, почистващ персонал, охрана. Всички работни места биха изчезнали.

Колко често си сменяте телефона?

- Веднъж в годината?

Планираното остаряване е в основата на икономическия растеж в западния свят още от 50-те години. Оттогава растежът е светият граал на нашата икономика. Живеем в общество, основаващо се на растежа, чиято логика не е растеж за задоволяване на нуждите, а растеж заради самия растеж. Неспиращ растеж и производство без ограничения. За да бъде оправдан този растеж, трябва да расте без ограничения и самото потребление. Серж Латуш, прочут критик на обществото на растежа, често пише за неговите механизми.

Има три основни елемента: рекламата, планираното остаряване и кредитът. Ролята на нашето поколение е ограничена до поемане на заеми, за да купуваме неща, от които не се нуждаем. Това е безсмислено.

Критиците на обществото на растежа смятат, че този стил на живот не може да просъществува дълго, защото се базира на явно противоречие: Който мисли, че безкрайният растеж е съвместим с една крайна планета, или е луд, или е икономист.

Проблемът е, че днес всички сме икономисти. Всеки три минути в света се създава нов продукт. Наистина ли е нужно това?

Много хора си дават сметка, че нещата трябва да се променят, макар политиците постоянно да повтарят, че трябва да пазаруваме и консумираме, защото така най-добре се поддържа икономиката. Можем да кажем, че обществото на растежа е като една много бърза кола, летяща с бясна скорост без пилот и чиято съдба е да се разбие срещу някоя стена или да излети от пътя и да падне от висока скала.

Добре е да се замислим (ако ни е останал мозък) над това преди да посегнем към следващия GSM, нов „супер бърз“ компютър, кола или телевизор с екстри, които и производителя не е сигурен дали ще ви потрябват.“

Подобни статии:

• Няма подобни статии