Напушване част 2-ра – White widow

От началото да включа – забранената субстанция се нарича (техека) THK тетро еди какво си. Само че тази съставка действа отпускащо и размазващо някак – сваля и кръвното – и е подходяща при главоболие и ако трябва да заспиш примерно, много мисли в главата. Като свали кръвното и тебе ти се доспи. Докато White widow специално тази, е с достатъчно ниско THK за да не ме залепи за земята и за да видя какво може да ми предложи. Страничните ефекти – са едно такова особено състояние, при което лично аз се възползвах да похапна различни работи за да усетя вкусът им по различен начин в това състояние на ума. А и това ме поддържаше един вид може би за да съм в не толкова размазано състояние (т.е. кръвното да не ми пада от THK-to) и след определено време от ефекта на тази трева вече на момента ти идва да преминеш към нещо друго – и се възползвах чрез хапване и вкусове. Не мога да кажа, че е било изцяло полезно, но определено отваря „очите“ за някои неща, поне при мен.

Изглежда пътуването, преживяването след употреба на трева е всеки път различно изживяване. Може би поради различието на тревата, но и поради промените в самият човек и неговото съзнание.

Записки част 2-ра.

White widow – 2 леки дръпки, работни наблюдения:

Интересното този път беше, че преживяването те води (ме води) до осъзнаването, че (няма граници), не в абсолютният му смисъл може би, но по един особен начин. Замисляш се върху неща от живота и виждаш едната страна, после виждаш другата и разделителната линия между двете – граница, която толкова силно може да ги разделя, толкова истинска, толкова силно отмерена и разделяща, колкото си позволил умът ти да я направи силна – да и даде на тази илюзия, на тази представа силата да бъде реална – но само в ума ти. Виждаш някои неща от живота как условно са разделени на две, може би дори на два свята, но всъщност можеш да видиш и връзката между двете, която отвъд строгостта на ума, силата на тази линия, строгите норми, които са израсли в ума ти, добили сила, властност и дали на една линия – форма, която така да разделя, както ти си възприел, че разделя – както си приел, че е. Но това не е реалността, а само представа в ума ти. Това е като да имаш един прегънат лист хартия и там, където да е сгънато да разделя листа на две части, на две страни. Но когато разгънеш листът тази згъвка, тази линия, просто изчезва и двете страни стават едно, каквото са си в същност. Интересното е, че умът ни се отнася към нещата. Едно нещо, може да е и малко и голямо, т.е. относително. Докато разгънатият лист е нещо абсолютно от гледна точка на страните, които има – т.е. една страна, едно абсолютно цяло. Пффф малко философски почна да се получава. Доста такива показности на различни неща, отделени от някаква граница, където отвъд бариерите на ума, или по-точно в това състояние, където те нямат такава сила, виждаш, как там, където свършва едното идва линията – разделителната граница, но тя е по-скоро, катосвързващо звено, една условност, породена от формите на нещата може би, която по-скоро учертава, но не разделя а свързва нещата – вероятно както си е. Без да има тази сила, която понякога умът придава на различни неща – как трябва да са – според норми и представи. И все пак ти отчиташ наличието на една такава граница – свързваща – приемаш я като нещо нормално, но разбираш, че тя свързва – че е свързващото звено и така е необходима – докато ако има роля на разделяща граница в ума ти, тя би имала съвсем друго значение, би било съвсем различно, като възприемане, като представа за нещата.

Другото интересно, което се сещам е взаимодействието между различни неща. Наскоро отново бях чел, за това, че едни и същи неврони, карат хипоталамуса да произвежда там еди какви си работи – невропептиди – (гледайте what the bleep 1 i down the rabbit hole) ако аз го обяснявам по спомени, нищо няма да разберете. Та в зависимост от това, кои неврони се задействат, се произвеждат еди какви си невропептиди или някаква подобно беше връзката – няма особено значение. Важното е, че ако при дадена ситуация се случва нещо, ти човекът имаш избора как да я възприемеш, да реагираш, да действаш, как да я погледнеш, въобще как ще я видиш и от там как ще позволиш да ти въздейства. Една и съща ситуация, на двама души, ще повлияе различно – ще задейства различни (вериги, поредици от) неврони, а от там, вероятно и невропептиди. Та смисълтът е в това, че умът понякога е толкова обусловен, че тези вериги се задействаш понякога несъзнателно, почти автоматично и така сме свикнали от тази поредица на случващо се и реакция, че са станали по-скоро обусловен начин на живот, на реагиране на дадени неща и сме свикнали с тях. От колкото да имаме по-съзнателно наблюдение над случващото се, начинът, по който го възприемаме, наблюдението на нашата реакция, един отворен поглед към възможностите – как можем да реагираме и действаме. Т.е. нещо, като едно отворено съзнание, което да може да избира, как да реагира на дадено нещо, на дадена ситуация, отколкото един добре заучен механизъм на реагиране, който сме възприели вероятно преди много време и с годините и се е превърнал по-скоро в заучен начин на реагиране – навик – отколкото свободен по-съзнателен избор.

И че взаимодействието между различни неща, може най-лесно да се обясни, чрез взаимодействието на енергията с енергия, защото може би всичко е направено от енергия, която се проявява под различни форми и зад тези форми следователно да стои енергия. Тук вече почнах да пиша глупости и да не излиза нищо и спирам. Точка.

Подобни статии:

• Напушване с холандска трева – White widow наблюдения