Преодоляване на борбата за енергия – Властни драми, властови драми, семейни драми

“ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА БОРБАТА ЗА ЕНЕРГИЯ

Голямо постижение на психолозите, които се зани­мават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стре­межа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-ната­тъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.

Както показват и науката, и мистицизмът, по своя­та същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за аб­солютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи -енергия -или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия – се повишава така, че преодолява вся­какво екзистенциално чувство за несигурност. Но дото­гава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.

Да започнем, като разгледаме какво в действител­ност става с двама души, които общуват помежду си. Съ­ществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И та­ка, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните ей полета, обеди­нявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с него­вите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.

Но тези положителни чувства са придобити за смет­ка на другия човек, защото притежаваният човек започ­ва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувс­тва изсмукан[1]. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезап­но се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естест­вената ни склонност е да се опитаме да си върнем енер­гията от онзи, който ни държи във властта си, като из­ползваме всички достъпни средства.

Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото раз­биране на вселената можем да видим, че повечето от ма­нипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на тех­ните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.

Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя сис­тема от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убеждения­та на отделния човек за това какво представляват хора­та и как да спечелиш позиции в общуването с тях.

Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.

[1] R. D. Laing, Self and Others (New York: Pantheon, 1970).

КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА

Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си при­вички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях.

В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, кои­то могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражнява­не на контрол отново избухнат. Професионалните тера­певти започват да проумяват, че за да се постигне истин­ски напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катар­зис, който се осъществява при разн
ищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбока­та, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отк­лючим нов източник на сигурност, който може да функ­ционира независимо от външните обстоятелства.

Тук имам предвид различен тип катарзис – онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка исто­рия и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръ­ща в човешкото общество, ние сме изправени пред необ­ходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собстве­ната си мотивация и в мотивите на сценария, който ра­зиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас.

[1] E. Berne, Games People Play (New York: Ballantine, 1985).

[2] J. Hillman, We Had a Hundred Years of Psychotherapy - and the World’s Getting Worse (San Francisco: HarperSanFrancisco, 1992).

[3] J. Q. Wilson и R. J. Herrnstein, Crime and Human Nature: The Definitive Study of the Causes of Crime (New York: Touchstone/Simon & Schuster, 1985

…

7

ДА ПОЗНАЕМ СОБСТВЕНАТА СИ СЪЩНОСТ

Когато открием трансценденталната опитност и се открехнем за по-голям прилив на духовна енергия и вътрешна сигурност, започва да става нещо дълбоко значимо Започваме да гледаме на себе си и на собстве­ното си поведение от по-висока перспектива, от гледна точка на нашето висше аз, което е изпълнено с много по-голяма енергия. В усещането за собствената си само­личност преодоляваме реакциите на своето его, продик­тувани от чувство за несигурност, и възприемаме пози­цията на наблюдатели, идентифицирайки се с цялото бо­жествено творение и способни да погледнем на своята самоличност сред другите хора по-обективно.

От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в със­тояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзна­ем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина, а може би по време на разговор с човек, който има важ­но значение в нашия живот. С тези нови отворени сети­ва ние в началото живеем пълноценно, но след това не­що започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.

Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов сми­съл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи ре­агирам, когато съм потиснат."

Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз", дистанцирането на затворе­ния тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.

БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ

Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?

Тези въпроси ни отвеждат при революционните из­следвания върху въздействието на семейната среда, из­вършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че се­мейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората,

които поемат грижата за децата, са в същата роля.) То­ва са хората, които оформят поведението и отношение­то на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.

Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга Кода на душата[1], че всички ние идваме на то­зи свят със свои особености и призвание. Но при рожде­нието нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закри­ла.

Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни

Подобни статии:

• Насилникът – властни драми
• Взискателният тип – властни драми
• Затвореният – Властни драми, властови драми, семейни драми
• Властни драми, властови драми, семейни драми – ролята на “ГОРКИЯТ АЗ”
• Филмче за края на енергийните ресурси и локалното производство