Преодоляване на борбата за енергия – Властни драми, властови драми, семейни драми
“ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА БОРБАТА ЗА ЕНЕРГИЯ
Голямо постижение на психолозите, които се занимават с изследване на това как хората си въздействат взаимно, е, че успяха да обяснят съперничествата и стремежа към власт е дълбокото екзистенциално чувство на несигурност. От Изтока обаче сме получили по-нататъшно проясняване на психологическите процеси, които лежат в основата на тези явления.
Както показват и науката, и мистицизмът, по своята същност хората представляват полета от енергия. Според схващанията на Изтока нормално нивото ни на енергия е слабо и занижено, докато не се отворим за абсолютната енергия, която съществува във вселената. Когато се отворим по този начин, нашата чи -енергия -или може би трябва да кажем количественото ниво на нашата енергия – се повишава така, че преодолява всякакво екзистенциално чувство за несигурност. Но дотогава се лутаме в търсене на допълнителна енергия от другите хора.
Да започнем, като разгледаме какво в действителност става с двама души, които общуват помежду си. Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам потича и енергията. И така, когато двама души насочат вниманието си един към друг, те буквално сливат енергийните ей полета, обединявайки своята енергия. Това бързо води до въпроса: под чий контрол ще попадне така обединената енергия? Ако единият успее да се наложи, като накара другия да сподели неговата позиция, да погледне на света с неговите очи, тогава той е присвоил цялата енергия за себе си. Той чувства внезапен прилив на сили, самоувереност, сигурност и дори еуфория.
Но тези положителни чувства са придобити за сметка на другия човек, защото притежаваният човек започва да губи своето равновесие, изпитва тревога и се чувства изсмукан[1]. Всички сме се чувствали така в един или друг момент. Когато сме принудени да се съобразяваме с някого, който ни е изманипулирал и объркал, нарушил е душевното ни равновесие, разобличил ни е, ние внезапно се чувстваме изпразнени, лишени от сили. И естествената ни склонност е да се опитаме да си върнем енергията от онзи, който ни държи във властта си, като използваме всички достъпни средства.
Този процес на психологическо доминиране може да се наблюдава навсякъде и той е скритият източник на всички ирационални конфликти в света, като се тръгне от отделния човек и семейството и се стигне до нациите и културите. Ето защо, ако погледнем реалистично на обществото, ние можем да видим в него свят, основан на конкуренция за придобиване на енергия, в който едни хора манипулират други хора по много изобретателни (и често несъзнавани) начини. В светлината на, новото разбиране на вселената можем да видим, че повечето от манипулациите, които се използват за тези цели, повечето от игрите, които разиграват хората, са резултат на техните най-съществени възгледи. С други думи, те формират полето на личностните стремежи.
Когато влезем във взаимоотношения с друго човешко същество, трябва да имаме предвид всичко това. Всеки човек представлява енергийно поле със своя система от възгледи и вярвания, които се излъчват от него и въздействат върху света. Тук се включват убежденията на отделния човек за това какво представляват хората и как да спечелиш позиции в общуването с тях.
Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, което аз наричам властни драми. Убеден съм, че тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.
[1] R. D. Laing, Self and Others (New York: Pantheon, 1970).
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАШАТА ВЛАСТНА ДРАМА
Повечето от нас през целия си живот са принудени да слушат упреци за поведението си. Хората са склонни да пренебрегват или да търсят разумни оправдания за подобни упреци, за да поддържат затвърдените си привички. Дори и сега, когато започваме да осъзнаваме в по-голяма степен колко самоунищожителни могат да бъдат утвърдените ни сценарии на поведение, все още ни е трудно да погледнем обективно на тях.
В случаите на жестоки властни драми, когато човек е потърсил терапевтична помощ, се появяват кризи, които могат да заличат дългогодишен напредък и развитие в посока на терапията, щом старите модели на упражняване на контрол отново избухнат. Професионалните терапевти започват да проумяват, че за да се постигне истински напредък, не е достатъчно да се постигне онзи катарзис, който се осъществява при разн
ищване на травмите на ранното детство. Вече знаем, че за да се сложи край на тези подсъзнателни опити за придобиване на енергия и сигурност, трябва да се съсредоточим върху по-дълбоката, екзистенциална основа на проблема и да видим какво има отвъд рационалното разбиране на нещата, за да отключим нов източник на сигурност, който може да функционира независимо от външните обстоятелства.
Тук имам предвид различен тип катарзис – онзи, за който са говорили мистиците през цялата човешка история и за който напоследък чуваме все повече и повече. След като знаем за борбата за енергия, която се разгръща в човешкото общество, ние сме изправени пред необходимостта да се вгледаме в самите себе си и в собствената си мотивация и в мотивите на сценария, който разиграваме в своя живот, и да открием нови опитности, които да ни позволят да отключим онзи източник на енергия, който се крие в самите нас.
[1] E. Berne, Games People Play (New York: Ballantine, 1985).
[2] J. Hillman, We Had a Hundred Years of Psychotherapy - and the World’s Getting Worse (San Francisco: HarperSanFrancisco, 1992).
[3] J. Q. Wilson и R. J. Herrnstein, Crime and Human Nature: The Definitive Study of the Causes of Crime (New York: Touchstone/Simon & Schuster, 1985
…
7
ДА ПОЗНАЕМ СОБСТВЕНАТА СИ СЪЩНОСТ
Когато открием трансценденталната опитност и се открехнем за по-голям прилив на духовна енергия и вътрешна сигурност, започва да става нещо дълбоко значимо Започваме да гледаме на себе си и на собственото си поведение от по-висока перспектива, от гледна точка на нашето висше аз, което е изпълнено с много по-голяма енергия. В усещането за собствената си самоличност преодоляваме реакциите на своето его, продиктувани от чувство за несигурност, и възприемаме позицията на наблюдатели, идентифицирайки се с цялото божествено творение и способни да погледнем на своята самоличност сред другите хора по-обективно.
От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в състояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзнаем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина, а може би по време на разговор с човек, който има важно значение в нашия живот. С тези нови отворени сетива ние в началото живеем пълноценно, но след това нещо започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.
Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов смисъл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи реагирам, когато съм потиснат."
Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз", дистанцирането на затворения тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.
БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ
Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?
Тези въпроси ни отвеждат при революционните изследвания върху въздействието на семейната среда, извършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че семейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората,
които поемат грижата за децата, са в същата роля.) Това са хората, които оформят поведението и отношението на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.
Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга Кода на душата[1], че всички ние идваме на този свят със свои особености и призвание. Но при рождението нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закрила.
Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни
<Търся си работа CV>
авг 3rd, 2009 at 21:30
Интересен човек. Интересни мисли. Много от нещата са ми близки. Странно защо виждам и мисля за много неща но като направя анализ на времето си и на миналото си в краткосрочен аспект (1 год. назад) не виждам да съм взел под внимание тези „открития“. Постоянното философстване забелязах, че ме отдалечава от практичното. Търся баланс в момента.