Психология, вътрешна свобода и интелигентност – Пиер Дако

Предлагам Ви откъс от книгата на Пиер Дако „Психология и вътрешна свобода“ на издателство Колибри. Снимка sxc.hu

Четвърта глава

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

„Лишената от въображение интели­гентност е неосъзната умствена изостаналост, дори да е отличена с научна степен по математика.“

Пиер Солие

Откъде идем? От дъното на кое Време? Какво носим в себе си, без да си даваме сметка? По какъв начин го но­сим? На кое място в нас е заложена още с раждането ни тази дошла от другаде „информация“? От кой свят е при­стигнала?

Някои интелекти като че ли са в „пряк досег“ с косми­ческата „същност“, други – не. Защо е така? И как става така? Каква аура ни обгръща? Какво ловим, какво де­шифрираме и кое е това нещо, което наричаме Интели­гентност?

Днес много се говори за посредствени и за свръхнада-рени (в какво точно?), за средно интелигентни, за висо­ко интелигентни. Проблемът за естеството на интелек­та е вечен. Ту го смятат за вроден, ту твърдят, че може да се развие. Но дали няма и друго обяснение? Опреде­лят интелекта и като способност да си задаваш въпроси, да проявяваш неутолима любознателност. Освен това интелектите биват различни по вид и капацитет и това вероятно е естествена даденост.

Едно обаче е сигурно – интелектът трябва да е отворен, да се подхранва отвън с всякаква „информация“. „Заглу-шаванията“ на интелекта могат да бъдат от най-разно­образно естество, но те всички произвеждат паразити по трасето на съобщенията, които по този начин се дефор­мират и отслабват до степен на пълно заглъхване. Както ще видим, заглушаването обикновено се дължи на афек-тивни смущения.

Но преди да стигнем до тях, се налага да направим едно задължително отклонение.

НЯКОИ КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Информация

Тази е като че ли водещата дума на нашето време. Сама по себе си информацията е прекрасно понятие, което обаче е обезценено от прекалена употреба. Среща се във всяка туристическа диплянка, на всеки плакат, във вся­ка административна сграда… и в устата на всеки от нас. Новините по радиото и по телевизията се наричат ин­формации. Такива са наистина, но на много ниско ниво. Само понякога придобиват комуникативната функция на истински съобщения – политически, културни, музикал­ни, художествени, философски, религиозни…

Да разгледаме едно търговско писмо, адресирано до утвърдено предприятие:

„Имаме честта да доведем до знанието ви някои нови предложения, които, убедени сме, ще допринесат за съжи­вяването на предприятието ви. Молим да ни извините за смущенията, които ще внесем ъ равновесието на вашата

фирма, чиито хармонични елементи са залог за стабил­ност.“

Ще видим колко важен е този пример за всички обла­сти – интелект, психика, междучовешки отношения, со­циална и политическа сфера…

- Да доведем до знанието ви = уведомяваме ви, внасяме информация в предприятието ви.

- Убедени сме — и как да не сме! Всяка нова информация, всяко ново съобщение, каквото и да е то, съживява даде­на система чрез оздравителни смущения в установеното равновесие.

- Молим да ни извините = няма за какво, тъкмо обрат­ното! Прекалено стабилната система, постигната от нищо несмущавана хармония, очевидно е обречена на застой и на ентропия (разпад на енергията).

-Хармонични елементи = определение за устойчивост и синоним на ключовата дума „еднородност“ – едно доста опасно качество, както ще видим впоследствие.

Но да се върнем на информацията. Колкото и чудно да изглежда, информацията е единственият начин да заба­вим настъплението на смъртта. Очевидно е, че всичко, което възприемаме, всичко, което стига до нас, е инфор­мация: светлина, звук, музика, изкуство, личностни по­слания, думи на преподаватели, телефонни и радио-съоб-щения и т. н. Стотици хиляди съобщения ни изпраща и космосът – космически прах, елементарни частици, а дали не и онази информация, от която зависи интелектът ни? Нека кажем най-напред, че всички информации без изключение стигат до мозъка ни закодирани, във вид на честоти и на вибрации. Всичко, което идва от нашия свят и от космоса, е информация-съобщение. От предишните поколения и вероятно от някакво „другаде“ сме получи­ли биологична и психическа информация. Самите ние сме биологична и психическа инфор
мация, която обуславя съществуването ни и която предаваме на другите чрез

тялото си – каналът, по който преминават посланията ни. Следователно човешкото тяло и психика представ­ляват една огромна маса от информация. Да си предста­вим количеството информация, натрупана например от един учен, който се опитва да я предаде, както и каква част от нея ще изчезне с неговата смърт. Откъдето след­ната идея…

Още едно малко отклонение…

Макар да не е пряко свързана с нашата тема, ще приведа тук една „научнофантастична“ (поне засега!) идея на Жак Бержие:

„Мисля, че учените ще успеят да получат копие на уми­ращо съзнание. Ще го запишат под формата на битова информация върху дискове или магнитни ленти. Та нали библиотеката на Конгреса се побира в кутия за обувки! Обаче някое природно бедствие или бомба биха могли да унищожат това съзнание повторно. Е, тогава да си пред­ставим нещо още по-фантастично. Биха могли например да превърнат записаната информация във вълнова систе­ма, след което да я впишат в структурата на пространст­вото… (…) Така вграденото в космоса съзнание ще при­ема и предава светлинни и вълнови сигнали, ще се разви­ва, ще се обогатява и това ще продължи вечно. Виждам го как общува с други абстрактни съзнания, пренесени в без­края от напреднали галактични цивилизации.“

Да се върнем към информацията

След като информацията не е нито материя, нито енер­гия, тя се нуждае от носител, за да бъде приемана и пре­давана: вълни, антени, приемателна апаратура… Нашето тяло е носител на информациите, давани ни от светлина-

та, звуците, думите; жица или вълна са носителите на телефонните съобщения и т. н.

Нашите смущения

За да имаме информация, съобщението трябва да бъде излъчено и прието. Когато предаваме съобщение по те­лефона, се явяват паразитни шумове (в резултат на прекъс­вания в потока електрони, пренасящи електрическия ток), които смущават и частично, понякога дори напълно унищожават информацията. Така съобщението, макар и излъчено, бива прието само отчасти или изобщо не до­стига до получателя.

Същото важи и за нас. Всичко зависи от психическата ни „машина“. От това дали е в добро състояние, дали жичките й не „дават на късо“, дали някъде не се спотай­ват „паразити“ (комплексите например), които ни пре­чат да уловим изпратените съобщения. Комплексите са нашият „шумов фон“, те са в състояние напълно да за­глушат съобщението и да ни доведат до състояние на вътрешна глухота.

Важно. Ние сме резервоари за информация. Ние аку­мулираме информация. Организмите ни напомнят апа­ратури със своите интегрални схеми, кабели, декодери, трансформатори; тези машинни елементи приемат, де­кодират, превеждат на нашия език безкрайната зашиф-рована информация, постъпваща в нас, както вече казах­ме, под формата на вибрации и на честоти.

Господ умря, Маркс умря, а и

аз не се чувствам много добре…

Уди Алън

Друга ключова дума, свързана с понятието интелигент­ност: еднородност.

Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт. Еднородността е нещо много опасно не само за интелекта, а за всички области. Да си припомним търгов­ското писмо. Ставаше дума за предприятие (би могло да става дума за психика, интелект, междучовешки отно­шения, любов, общество и т. н.), в което цари именно еднородност, ще рече стабилност, обусловена от едно­родния състав, примиряване на различните или проти­воположни тенденции, хармония между всички състав­ни части, равновесие.

Пълно съвършенство… На пръв поглед какво по-хуба­во от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общест­во, съставено от „сродни души“, отучилище, в което всич­ки ученици са на едно ниво, от правителство без търка­ния? Нещата „вървят“ от само себе си, моторът работи безотказно, без сътресения, равномерно, нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.

Що е еднородност? Това е, разбира се, вид уеднаквява­не. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия.

Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система – индивидуална (ум, афективност, физи­ка) или колективна (група, предприятие, общество), къде­то и да действа, еднородността води до разграждане на енергият
а.

Топката и ние

Ако хвърлим във въздуха топка, тя се зарежда с потен­циална енергия (= информация!), преди да падне отно­во на земята и да отскочи. Ударът в земята преобразува потенциалната енергия в топлинна. Топката подскача

многократно, всеки път по-ниско, защото топлината-енергия, получена при ударите, се разсейва и намалява. След като изразходи своята топлина-енергия, топката застива в състояние на равновесие (= еднородност!), като по този начин се обрича на разпад и на загниване, ако някакъв външен фактор не дойде да наруши ста­билността й.

Виждаме на диаграмата, че топлината, породена от уда­ра, клони към нула. А можем да си представим, че ако топлината не се разсее, топката ще подскача вечно.

Примерът с топката може да се приложи към всичко, което трябва да „отскача“, за да избегне застоя, израж­дането и смъртта – психика, интелигентност, организъм, предприятие, общество, политическа система, приятел­ски връзки, любовни отношения, семейство…

Може да се отнесе към… всичко, каквото пожелаем, включително и към нас самите. Защото вече виждаме как нашата еднородност (прекалена стабилност, обез-движване, съвършено равновесие, уеднаквяване на раз­нородните ни съставки) би ни довела до енергетичен, психически и физически разпад. Такъв е за съжаление случаят с много хора, които са се „закотвили“ в своята застояла от неупотреба интелигентност.

Така че от „състоянието на еднородност“ може да ни извади само нестабилността, причинена от смущения вътре в нас или дошли отвън. Ясно е при това положе­ние какво огромно значение има еволюцията на личност-

та, на психиката, на интелекта, тласкана от притока на информация (= енергия) от всякакъв характер. Тази ин­формация предизвиква афективни бури, които предот­вратяват разпада на енергията и обновяват действието, творчеството – самия живот.

Един пример: да си представим, че г-н Х заявява:

- От няколко месеца насам не съм получил ни­какви вести за нещо много важно за мен. Обезсърчен съм, чувствам се потиснат, отпус­нал съм се, затворил съм се в себе си…

Г-н Х е застинал в очакване, тъга, апатия, самота, отхвърлил е връзките с другите, със света… Озовал се е в еднородна, устойчива, неподвижна система, тоест върви към собствената си гибел. До момента, в който очаква­ното писмо най-сетне пристигне. Тогава вече няма осо­бено значение дали получената информация е положи­телна или отрицателна. Защото и в двата случая имаме смущение, което раздвижва г-н Х и го подтиква към дей­ствие. Преди това г-н Х е бил лишен от най-силното смущение, способно да наруши еднородността на повече­то унили съществувания – надеждата (а надежда = ин­формация).

Тук виждаме колко опасна е прекалената стабилност в живота, в работата, в защитната ни система, в знани­ята, отношенията с другите, семейството, приятелства­та, възгледите. Този вид стабилност е най-сигурният начин да унищожим бързо или бавно собствената си енергия и собствения си живот. Казано другояче, необ­ходимо е „раздвижване“ – в положителен или в отрица­телен смисъл.

Външните информации отскачат от повърхността на системата, без да проникват в нея. Нулев обмен на информация.

Информациите на „вредителите“ пречат на системата да загине.

Външните информации проникват в системата и я задвижват. Налице е обмен на информация.

Тази схема може да се приложи към интелекта, афек-тивността, обществото, всякакви морални, философски, политически, социални, семейни и пр. системи… както и към любовта (виж тази глава).

„Вредителите“

Да избегнем еднородността означава да отхвърлим при­нудите, догмите, категорично формулираните закони. Понякога дори да се обявим срещу стабилността на об­ществото. И винаги и преди всичко да развиваме отно­шения със себеподобните си. Защото всяка система от мисли, от възгледи, всяка морална и образователна, фи­лософска и научн