САЩ, доларът, Китай, юанът и икономическата криза
Едно евентуално поевтиняване на долара спрямо останалите валути е напълно възможно, но до какво може да доведе това. И по-конкретно – поскъпването на останалите валути спрямо доларът, което вече е започнало да се случва.
Основните кредитори на САЩ са Китай и Япония. В момента техните валути – юанът и йената, поскъпват спрямо доларът. Юанът просто – защото е силно подценен и му е време – чисто накратко казано. Йената, там е дълга история – същото, но и поради слабостта на долара и обръщането на чужда валута в йени, за да се върнат капиталовите потоци от жубина към Япония – част от японските капитали отишли зад граница с инвестиционна или друга цел.
Защо поскъпва китайският юан?
Защото е силно подценен, като курс спрямо останалите валути и защотому е време – Китай предприема тази стъпка – значи са решили, че трябва + отпускането на курса е и мярка да се борят с високата си инфлация, като се опитат да охладят ръстът на икономиката си. По-скът юан, по-скъпа валута спрямо останалите, по-скъпи продукти и услуги, по-скъп износ и т.н. Но това е дългосрочно и едва ли скоро ще видим подобни ниски стойности на юанът.
Защо това е важно?
Защото ако юанът започне да поскъпва и то дългосрочно, каквато е целта на китайското правителство, то и износът на Китай, като стойност ще струва повече долари, евро и т.н. защото обменният курс ще изисква повече долари и евра спрямо 1 юан. Това ще оскъпи износа, а Китай изнася много. Това може и ще доведе до някакъв вид инфлация. Китай изнася за цял свят, в момента е криза и лихвените проценти са свалени почти или до минимумът.
Това дава предпоставки за повишаване на инфлацията, с която най-често се борят централните банки, като увеличават лихвеният процент – най-силният инструмент за това до момента. Ако юанът започне да поскъпва и китайските стоки ще започнат да поскъпват по целият свят, което както и да го погледнем, означава, че ще даваме повече пари за стоки идващи от Китай, отколкото преди. И когато това е дългосрочно, е предпоставка за инфлация в тези страни.
Това разбирасе няма да бъде толкова пряко, защото инфлацията се измерва главно по потребителските цени на хранителните продукти и т.н. от потребителската кошница (има и на енергийните ресурси и т.н.), но при всички положения, ще повлияе.
Проблемът?
САЩ има голям външен дълг – над 14 трилиона. Този дълг се покрива по различни начини – издават се държавни ценни книжа и др. финансови инструменти с определена доходност. Проблемът идва от това, че когато доларът поевтинява, защото юанът главно, а и йената поскъпват спрямо него – поне юанът ще поскъпва много дългосрочно.
Когато някоя китайска или японска финансова институция, реши да инвестира във някой доларов актив, при положение, че юанът или йената ще поскъпват спрямо доларът, той ще трябва да търси по-голяма възвращаемост.
Т.е. инвеститорите от Китай и Япония например, ще търсят по-висока доходност в американски активи и тогава САЩ, ще трябва да предложи по-висока такава, иначе инвеститорите може просто да си потърсят други не-доларови активи.
Това може да попречи или да оскъпи финансирането на щатите, които години наред имаха силен долар спрямо останалите валути.
Когато получи доходността от този актив, след краят на срокът й, доларът спрямо неговата валута, може да е още по-евтин и той да получи тази доходност в долари, която да е доста по-ниска – поради обезценката на долара.
От една страна, Китай се опитва да охлади прегряващата си икономика, за да се бори с високата инфлация в страната. От друга, това, ще доведе до поскъпване на китайските стоки и като допълнителна мярка – отхлабването на курсът на юанът, до поскъпването му спрямо останалите валути, което ще доведе отново до поскъпване на китайските стоки, които се изнасят.
В такъв случай, САЩ може да се изправи пред 2 нови проблема – по-скъпи вносни китайски стоки за дълъг период от време – ще доведе до инфлация 100%. И проблеми с финансирането, тъй като ще трябва да дава по-висока доходност по финансовите си активи, за чуждестранни инвеститори.
По този начин един вид се разтяга напрежението между това, да се поддържа нисък лихвен процент в щатите за да се стимулира икономиката и това, да се поддържа инфлацията в допустимите нормални граници до 2.4% и да се намира лесно и по-евтино финансиране, за да може страната да продължава да се развива.
Всъщност удобството на силният долар и евтините китайски стоки, започва да поприключва. След като китайската валута най-накрая започва да поскъпва – за което дълги години САЩ и други държави са настоявали – това може да се окаже добре. Но и да изисква нови мерки и действия, за спряването с променящата се и развиваща се икономическа среда.
Т.е. поскъпването на китайските стоки, валута и как да се осигури по-висока доходност по американските и европейски инвестиционни активи, за да има полза Китай да инвестира в тях, докато валутата му поскъпва.
Това се отнася и за страните от еврозоната.
Необходимо е светът да се насочи към устойчиво развитие
<Търся си работа CV>
Leave a Reply