StreetDance – Улични танци

———————————————————————————–
Това, което ми хареса във филмът е, че нямат един стил. Нямат граници. Не се ограничават, а се учат да танцуват всичко което им се харесва, експериментират. Преминават границите в главите си и правят нещо хубаво. Всъщост това ми се струва, че все още рядко се среща в реалният свят. Харесваш си един стил на танци, бойни изкуства, бизнес, икономическа теория, начин на лечение и т.н. и хората често се ограничават. Карат в един канал стесняват светогледа си. Концентрират се върху това, върху даденото нещо развиват се, изпипват детайлите, правят го перфектно, понякога дори машинално и сухо, но важното е да е като в калъп, като по модел в който трябва да влезеш, да го облечеш и направиш по същият начин. А не като самите себе си.

И какво развиваш се, усъвършенстваш се, затваряш се в собствената си перфектност и постижения и до тук. Супер, но ограничен. Е това ми харесва в този филм.

Резюме: Мечтата на талантливата танцьорка Карли е на път да пропадне след като приятелят й я изоставя точно преди Финалите по Улични танци. Въпреки разбитото си сърце, Карли трябва да докаже на цялата група, че има необходимата смелост и воля да ги изведе до победата. Спасението се появява в лицето на директорката на балетна школа, която предлага тренирочъвен терен в замяна на вдъхновение за собствените й ученици. Постепенно две напълно различни култури започват да се сближават в лицето на младите таланти, които обединяват сили в това шеметно 3D зрелище, за да спечелят сърцата на зрителите и първото място в Шампионата по Улични танци.

ЛИнК улични танци zamunda.net

Подобни статии:

• Мениджмънт и човешки ресурси в стил д-р Хаус