Властни драми, властови драми, семейни драми – ролята на “ГОРКИЯТ АЗ”

“ГОРКИЯТ АЗ

Най-пасивната от властните драми е стратегията на жертвата или онова, което съм нарекъл „горкият аз“ При тази драма човек не се бори направо за придобива­не на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съ­чувствие.

Ние винаги можем да кажем кога влизаме в енергийното поле на „горкия аз“, защото биваме непосредс­твено въвлечени в много специфичен диалог, който ни извежда от равновесие. Изпитваме мъка и започваме да се чувстваме безпричинно виновни, сякаш сме поставени в това положение от другия. Този човек би казал нап­ример: „Чаках те вчера да ми се обадиш, но ти така и не го направи“, или „Такива главоболия имах, а тебе ника­къв те няма“. Може и да добави: „Какво ли можеше да ми се случи, а ти и тогава щеше да си кой знае къде.“

В зависимост от спецификата на отношенията ни с въпросния човек изразите могат да варират в широк ди­апазон от теми. Ако той е наш колега, съдържанието може да се върти около притеснения относно качество­то или сроковете на продукцията – ситуация, в която ти нищо не правиш, за да му помогнеш. Ако човекът е слу­чаен познат, той или тя би могъл да те въвлече в разго­вор за това колко скапан е този живот изобщо. Същест­вуват десетки варианти, но основната стратегия и харак­терният тон са все едни и същи. Винаги става дума за ня­каква молба за съчувствие и твърдението, че ти не си достатъчно отговорен в тази ситуация.

Очевидно стратегията на „горкия аз“ е да ни извади от равновесие и да се сдобие с енергия, като ни създаде чувство за вина или ни накара да се усъмним в себе си. Като се отдаваме на тази вина, ние спираме, за да пог­леднем на света през очите на този човек. Веднага щом направим това, онзи човек усеща прилив на енергия, ко­ято ние му предаваме и която го кара да се чувства по-сигурен в себе си.

Помнете, че тази драма е почти напълно несъзнавана. Тя произтича от индивидуалния начин на възприема­не на света у съответния човек и от стратегията за уп­ражняване влияние над останалите, възприета през дет­ството. За „горкия аз“ светът е място, където на хората не може да се разчита за подкрепа и благополучие и твърде опасно място, за да рискува човек да търси удов­летворение на тези свои потребности направо и катего­рично. В света на „горкия аз“ единственият разумен на­чин на поведение е да се привлича съчувствието на останалите,хора чрез клопки, в които ги кара да се чувстват виновни, а той – пренебрегнат.

За жалост тъкмо поради въздействието, което имат върху света неговите убеждения и намерения, същите тези небрежни и студени хора, от които се страхува „гор­кият аз“, са тъкмо тези, които той привлича в живота си.

И събитията, които му се случват, са често травмиращи. Вселената откликва, като поражда точно този свят, кой­то човекът очаква, и по този начин драмата се завърта и самопотвърждава. Без сам да разбира това, „горкият аз“ се върти в омагьосан кръг.

Как да се отнасяме към „горкия аз“

Когато трябва да общуваме с „горкия аз“, необходи­мо е да помним, че целта на развиваната от него дра­ма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с жела­нието съзнателно да му предадем енергия, докато разго­варяме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата. (Предаването на енергия е специфичен процес, който ще разгледаме в глава 9.)

Следващото, което трябва да разберем, е дали вну­шаваната вина е основателна. Разбира се, съществуват множество случаи в живота, когато трябва да се чувст­ваме отговорни за това, че сме подвели някого, или да изпитваме съчувствие към човек, изпаднал в затруднено положение. Но ние трябва да определим това, а не някой друг. Единствено ние самите можем да решим кога и в каква степен е наш дълг да помогнем на някого, който е в беда.

След като отдадем на „горкия аз“ енергия и устано­вим, че си имаме работа с властна драма, следващата стъпка е да назовем тази драма – тоест да разгледаме са­мата драма като тема на разговора[1]. Никаква несъзнавана и не може да бъде поддържана, когато се сведе до нейното осъзнаване и се изнесе открито за дискусия. Това може да бъде сторено с думи като например: „Виж, струва ми се, че искаш да ме накараш да се чувствам ви­новен.“

В случая трябва да проявим смелост, защото напълно възможно е, докато ние се опитваме да постъпим чес­тно в дадената ситуация, другият човек да интерпретира казаното от нас като упрек. В такъв случай типичната реакция би могла да бъде: „Е, добре. Знаех си аз, че не съм ти кой знае колко приятен.“ В други случаи въпрос­ният човек може да се разгневи и ядоса.

Много важно по мое мнение е да помолим въпрос­ния човек да ни изслуша и да продължим разговора. Но това може да стане само ако даваме на човека енергия­та, от която се нуждае по време на разговора. И преди всичко трябва да бъдем последователни, ако искаме да се подобрят нашите отношения с този човек. В най-доб­рия случай този човек ще се вслуша в думите ни, когато му посочим властната му драма, и ще успее да се открех­не към едно по-висше състояние на съзнанието.“

Източник: Селестинското пробуждане – Джеймс Редфийлд (има го на спиралата).

Подобни статии:

• Преодоляване на борбата за енергия – Властни драми, властови драми, семейни драми
• Насилникът – властни драми
• Взискателният тип – властни драми
• Затвореният – Властни драми, властови драми, семейни драми