За пътя, пътуването и целта в живота – разказ пътепис
Автор: Тихото гласче
Днес си направих малко пътешествие с влак до Пловдив.Обичам да пътувам сама /е не винаги е така/. Но този начин на пътуване винаги е имал свое различно усещане и собствено очарование, като да бъдеш себе си.Да преживяваш всеки миг – всички картини, които непрестанно се сменят пред погледа, широкия хоризонт-безкраен, примамлив, недостижим, и всичко това докато сърдечния ритъм се изравни монотонните звуци на влака, които сякаш започват да пулсират във вените ти………
Огледах хората наоколо и се запитах какво е за тях това пътуване. Повечето бяха заети с четене на вестници, списания, говорене по телефона, разговори по между си, някои потънали в мислите си, други просто нервно и нетърпеливо единствено чакаха крайната цел на своето пътуване за да продължат с плановете си за деня. Имаше и такива, които само следяха коя е поредната спирка. И всичко от рода – как да убием времето, а защо?. Никой не се забавляваше от това, че пътува. Просто пътуването беше нещо, което трябваше да се изтърпи докато дойде тяхната гара, да слязат за да продължат плановете и живота си. Замислих се, дали не постъпваме по същия начин и със живота си, в бясната надпревара да преследваме и осъществяваме една след друга целите си, без да осъзнаваме и без да обръщаме внимание на пътя, който ни води до тях. Всъщност какво е пътуването – умение, изкуство или досада? И може ли то да ни покаже или научи как да живеем? Осъзнати ли сме за пътя в живота си, така като сме наясно с целите, мечтите и стремежите си.
<Търся си работа CV>
Leave a Reply