Зона на комфорта, мениджмънт, иновации, психология и карта на реалността.
Зона на комфорта, мениджмънт, иновации, психология и карта на реалността.
Ще го карам с примери:
Един директор, който е създал фирма има успех и т.н. Има много примери за големи компании, които инвестират много в иновации. Но е доказано, че всъщност няма толкова голямо значение колко инвестираш за иновации. Има малки компании с малки бюджети, които правят големи пробиви – имат успехи в иновациите.
От къде е проблемът?
Големия шеф може да е изградил голямата компания от основите. Да е претърпял лишения, трудности, мизерия, ако щете, въобще да се е жертвал за развитието на компанията за едно по-светло бъдеще. Да е започнал с малко с идея, ентусиазъм и воля за успех. Сега, когато компанията е голяма и утвърдена с персонал да кажем 500 души успешна, печеливша, той е вече доста по-спокоен. Времената за него са други – има зад гърба си борба, развитие, успехи.
В зависимост от това през какво е минал може да иска различни неща. Т.е. като се е трудил усърдно цял живот, като са му плащали мизерни пари на местата, където е работил и са го мачкали, а системата в държавата (например България) му е идвала като бонус сървайвър, то един такъв човек може да иска сега, когато е толкова силен – да прави по-големи печалби, повече пазарен дял и т.н. Сега той има сила, има успехи, може да се нарече успял. Има пари, собствен бизнес и т.н. Може да се е уморил от цялата тази борба и дори да поиска да стане монополист – защо да се блъска цял живот, като сега има пари, с които да се възползва от системата.
Варианти за характера и същността на този шеф много.
Да кажем, че при него идва един човечец с идея за изобретение в областта, в която компанията действа. Този голям и успял шеф, инвестирал много пари в иновации, плащащ големи заплати за развитието на тези иновации и изведнъж някакъв обикновен човек, идва и му казва – аз успях да изобретя еди какво си имате ли интерес. Шефа го гледа малко подозрително, защото той е инвестирал много време, пари и ресурси и въпреки това, човечецът е успял да постигне нещо, което неговата цяла велика компания и той великия най-горе не е успял!
Нещо не е наред – Шефа след толкова успехи и след стриктния си контрол в компанията за налагането на неговата визия кое е най-доброто, след големи инвестиции в иновации и един обикновен човек успява да постигне нещо, което той от много време се опитва да постигне. Това е удар не само по Егото, но и по чувството за сигурност. Човека разбирасе предлага да продаде изобретението, процент от печалбата от продажби и т.н. варианти много. Но това значи големия шеф да приеме, че начинът, по който той управлява и мисли е по неефективен от начина, по който този обикновен човек го прави! А това може да е страшно. И това, ако шефа въобще приеме човека на сериозно да му представи изобретението си/ иновацията си и т.н.
Ситуацията има много примери запечатани в историята:
- Нещо твърде невероятно, за да бъде възможно.
- „IBM да създаде и пусне персонален компютър – това е все едно да учиш слон да танцува“.
- Предлагат на Кока Кола да купи малка компания за безалкохолни напитки, но те отказват. В последствие друга компания купува въпросната и й дава името Пепси – Пепси преди време задминаха Кока Кола по печалби!
- Присмивали са се на домейн имената, но сега всички ги ползват. Ако някой беше подкрепил човека, който е дал идеята и му беше станал съдружник, вместо да се присмива, сега вероятно щеше да е милионер или дори милиардер.
- Има много изобретения, на които не се е гледало с добро око и за които се е предричал край и провал.
В иновационния отдел на шефа работят най-големите отличници, завършили най-добрите училища и там бонуси – награди, клубове, ала бала. Плаща им добре, инвестирал е много в техника и т.н., за да не им липсва нищо.
Компанията му се управлява от най-добрите мениджъри. Добро образование, умения, опит – кариеристи. И въпреки това, един обикновен човек прави пробив, който е все още непостижим за неговата елитна империя. И същият този човек, може да предложи изобретението си на друга компания и големият шеф и компанията му да изгубят много.
Рационално погледнато шефът е направил вероятно всичко възможно, за да бъде номер едно компанията му. Но всъщност това не е точно така.
Големите кариеристи шефове, мениджъри в компанията му може да имат престижни дипломи и т.н., но това не учи как да управляваш, а само ти тъпче в главата знания какво и как да правиш, но не дава опита. Училището не е непременно практика. Допълнително тези кадри може да са взели заеми, за да учат и сега да ги изплащат и за тях да е много важно да се представят добре, да не рискуват да се провалят, защото освен, че може да изгубят работата си, няма да стои добре в cv-to им за в бъдеще.
И какво става, когато иновациите изискват да се поемат рискове, но когато образованието не те е научило да намериш смелостта вътре в себе си и да я използваш и не си се научил да рискуваш и да печелиш. По-скоро само да печелиш и то по установените правила. Но иновациите се отвъд много правила, граници, ограничения, зона на комфорта, извън кутията и т.н. Е да но шефа се е бъхтил цял живот, изградил е империя и не иска да изгуби всичко това. Ти пък мениджърът кариерист искаш да те смятат за успял и способен и нямаш смелостта да ръководиш иновационния отдел рисково, наистина иновационно и той не може да диша от тебе.
Шефа иска резултати, но не обича рисковете. Компанията върви добре, шефа ти е да време за иновациите, спокоен си. Ако не оплескаш нещо вероятно рано или късно иновационния отдел ще направи пробив и всичко ще бъде наред – та те имат много добра база и елитни специалисти. Плаща им се добре и всичко звучи добре. Защо да си рискуваш поста и да взимаш решения, които могат да се сторят твърде налудничави или рисковани на шефа, който знае как стават нещата и не иска някой младок да му показва как се прави. Още повече ако този мениджър младок или не е расъл в гимназията и университета и няколко години в някоя и друга фирма защото има добро CV. Какво знае той за рисковете, живота, иновациите и т.н. Той може да е успялото момче на мама и татко, което не обича да разочарова останалите с провали и прави всичко възможно, за да успее. Е да, но тук правилата са различни – това са иновации. Тук няма готови рецепти, тук има рискове, радикални решения, възможности, новости, новаторство, ако щеш и щипка лудост. Но дали ти стига смелостта да го направиш, като си в началото на кариерата и искаш да запазиш доброто си име и визия на успял млад мъж?
Да и HR специалистката в отдела знае това и за това не допуска рискови кадри да работят, защото шефа не ги обича и не иска тя да го отнесе, ако нещо шефа бъде засегнат. Грешката ще е нейна – тя неспособната, некомпетентната. Все пак и тя иска да има сигурна работа и добра заплата и защо да рискува да губи работа в престижна и голяма фирма, която има добри годишни печалби и всичко изглежда розово.
Обаче преди 2 години един кандидат за отдела по иновации за позиция по развойна дейност наистина без образование по специалността, но с желание и ентусиазъм успява да спечели вниманието на HR специалистката. Тя уведомява мениджъра си тъй като знае неговото отношение към такива личности. И мениджъра и казва че може да покани кандидата на интервю може би поне малко за екзотика и развлечение, да видят какво има да им предложи.
Кандидата идва, представя се добре пред HR-ката и на нея и е казано ако се представи добре да го пусне до мениджъра да си поговорят. И така човека без добро и подходящо образование за тази позиция успява да пробие до среща с мениджъра. Мениджъра от друга страна се мисли за много успял, тъй като е отговарял на всички изисквания където и да е учил борил се е за високи оценки, бил е начело на класа и т.н. Има добро образование и смятайки се за успял не вижда знак за равенство между кандидата без образование и другите отлични специалити, които е наел. Нито равенство със себе си или да не би шефа да научи за този рисков елемент в иновационния му отдел. Особено ако шефа си е помогнал с нечисти/ нечестни средства за да постигне всичко това, но никой не знае освен него.
Та този човек може да открадне някоя идея от иновационния отдел и това го има като едно на ум в главата на мениджъра, а той иска да си запази мястото в компанията и да няма повод шефа да му се кара.
Така той се среща с кандидата, всичко е добре, но си остава едно на ум – разликата в социалния статус, образованието, елитното – спрямо – обикновенния човек. Кандидата се представя много добре и може би неговата вяра в способностите му и ентусиазъм за постигане на целите се виждат като самоувереност в очите на мениджъра. Изглежда доста уверен но аз съм и познатите ми които сме учили в престижен университет и сме оценени, с години се опитваме да направим пробив в иновациите (и там всеки в своята си свера/ дейност). Този човек ли ще успее? Всичко минава много добре и казват на кандидата, че ако имат нужда от него ще му се обадят.
Да мениджъра е отишъл до границата на неговата зона на комфорта, но отвъд нея има рискове, непознати води, неспособност да поеме предисзвикателството. Защо да поема рискове, като в иновационния отдел работят най-добрите специалисти и големия шеф е доволен?
Сега обаче големия шеф научава, че човекът с изобретението, който стои пред него е същият онзи, който преди 2 години е кандидатствал за работа в иновационния отдел. Колко ли по-евтино щеше да му излезе, ако мечтата и идеите на този човек, бяха реализирани в отдела на компанията? А сега освен че е плащал 2 години за заплати и инвестиции в иновации, може да му се наложи да плати за изобретението и да дели от бъдещите печалби със същия този човек. Дори слухът, че подобно изобретение може да бъде продадено на конкурентна компания може да доведе до спад в акциите на компанията на големия шеф. Положението е много кофти и деликатно. Но който си е надробил залците сега ще има да си сърба попарата.
И накрая има една тънкост при иновациите. Знакът от зодиака който се счита за най-близко до иновациите е Водолея – управител Уран. Едни от ключовите думи при Водолея са свобода, равенство, братство. Това е един от най-социалните знаци. Т.е. един Водолей може да е по-социално настроен към останалите хора. Изобретенията му да имат за зел да са социално достъпни, а не да забогатява за сметка на другите, само защото се е оказал малко по-умен в една област.
За Водолеите се казва че умеят да черпят от колективното несъзнавано. Може би да усещат настроенията, нуждите и потребностите на масите. Нещо като windows, домейните, радиото, телевизията, телефона, мобилните телефони и т.н. Все неща, нови за времето си, но, без които някои хора сега не могат.
И сега дилемата – може ли да достигнеш до някоя иновация, пробив, изобретение, което да е в полза на хората, но да го правиш с мисълта колко много ще спечелиш от това? Как съзнанието и умът ти ще са близо до способността да разбереш дадено нещо, когато ти искаш да го разбереш, за да печелиш от него. Това е абсолютно безсмислено! Получава се парите или иновациите – Ако се стремиш към големи печалби, убиваш иновациите. Ако се стремиш към иновации в полза на обществото, то, ако наистина са иновации и са полезни те определено се носят и приходи.
Може да се каже, че манията за успех и печалби са враг на иновациите. Колко си велик от това, че си изобретил нещо, също може да те отдалечи от последващи открития. Може би не за друго, а защото, когато си успял и мислиш за това, което имаш и не искаш да го загубиш гледаш да правиш още от същото, за да ставаш все по-силен, могъщ, успял, богат. А всъщност това се превръща в твоя слабост и затвор – зона на комфорта. Комфорта, където ти е удобно и защо да го губиш, като нямаш смелост да излезеш навън и да откриваш нови хоризонти?
Някои идеи може да звучат много радикално. Но всъщност образованието не е гаранция за успех. Някога са мислили и вярвали, че земята е плоска, че човек не може да лети. Елитът е побягнал от първата прожекция на приближаващ влак/ локомотив. И това, ако не е било радикално изобретение отвъд картата на реалността на онзи елит, отвъд зоната им на комфорта. Прожекция предизвикваща панически страх и бягство. И това предизвикано единствено от оковите на ума и представите ни за света, страха и невъзможността да се приеме нещо подобно за реалност – в случая нереалност, защото е прожекция. Но на хората май им се е сторило съвсем реално.
<Търся си работа CV>
Leave a Reply